Слънчогледи
Днес, минавайки покрай един малък цветраски магазин в началото на “Иван Вазов”, видях ваза със слънчогледи - големи и малки и се замислих с какво свързвам слънчогледите…оказаха се доста неща:) Ето някои от асоциациите:
1. Моята любов към слънчогледите, която не знам от кога датира и на какво се дължи.Милия жест на Влади, когато ми подари три огромни слънчогледа и за пореден път ме накара да се чувствам по детски щастлива:)
2. “Черна котка, бял котарак” -прекрасния филм на Костурица с прекрасната любовна сцена в полето от слънчогледи. Циганска работа.Циганска, ама хубава!
3.Али от Индонезия с тъжната си история. Влюбил се в една сръбкиня, пропътувал целия този път само да прекара няколко дни с нея. А тя дори не му обърнала внимание. Любимите й цветя били слънчогледите.Той си беше направил труда да й изработи покана за вечеря (приготвена от самия него), със слънчогледи и текст, преведен на сръбски.А тя дори не отишла на тази вечеря.Така ме заболя…
4.”Поля от слънчогледи” на Остава.Красива музика, поезия, емоции, хора. Обичам онази част в която се пее:
“Сняг и ябълков цвят вали/чисто и бяло никога не ще се стопи/няма изток от Рая/посе, отгледай болката и отрежи”
5. Магазин “Слънчоглед” на “Иван Вазов” - едно от моите спасителни островчета, мястото където задоволявам вечния си глад към красивото.
И толкова много обичам да видя слънчоглед, независимо дали самотно стърчащ пред сградата на ДАМС в София, или безкрайно поле жлътнало се под яркосиньото небе когато пътувам…