Вила Вилекула

Явно имам вродена неприязън към кампаниите тип “след дъжд качулка” или ”дайте да дадем”…Подобен тип инициативи явно целят да накарат масата живеещи на територията на България индивиди да се почувстват изкуствено обединени от някаква висша цел, да бъдат народ, да демонстрират “националните” добродетели.

Кампанията “Не сте сами” за медиците в Либия ми е един прекрасен пример за подобен героичен напън да се вдигне много шум за нищо. Телевизии, вестници, протести, танцьори с изписани тела в Шоуто на Слави - призиви, апели, молби - “Нека покажем на медиците че не са сами”.

Просто не разбирам как си мислят че могат да помогнат на някого тези хартиени лентички, с които всеки втори българин гордо се кичи в последната седмица. По-лошото е че не съм изобщо сигурна,че закачайки лентата на ревера, хората се чувстват “част от голямата кауза, която цели да помогне (все още незнайно и неясно за мен как) на медиците в Либия”. Може някои наистина да чувстват че помагат, но не мога да избягам от усещането, че за една голяма част, това е акт по силата на “така правят всички” и  ” по телевизията така казаха”. Не изключвам и съществуването на особен тип хора, които само чакат да хвърлят енергията си в дадена кауза, за да имат после доказателство за будната си гражданска съвест и оправдание за безделието си. 

Оказва се че тази година за мен коледните картички са едно от малкото неща, които ми създават истински празнично настроение. Иначе всеобхватната цигания и шарения  ме отблъсква, всичко бие на флаш и китайска пластмаса.

НО картичките са друго нещо.

Този път не съм пращала електронни, както направих миналата година. Не съм пращала на най-близките си хора. Пратих на 15 души, които са ми помагали по един или друг начин да навляза в работата и да разбера пазара.

Маркетинговия ни отдел беше приготвил едни безумно странни ( и според много колеги извънредно глупави) коледни картички. Представляваха бели картончета, на които най-отгоре пише: “Напомняме ви,че ако сте забравили да кажете нещо на някого - сега е момента да го направите”. Толкоз. И някакъв мижав мотив на подаръче в долния десен ъгъл. Аз реших че никой не заслужава да получи такава убийствено стерилна картичка и се захванах да поработя за да заприличат на нещо…все пак. Нищо особено, просто взех от ”Слънчоглед” малко лента от органза и едни червени звездички и ги закрепих на картичките. Радвам се че го направих, защото това ме накара да почувствам атмосферата на празника.

Извън тези 15 картички, които изпратих “по работа”, реших да раздам няколко и на колегите си. Само 4. На 4-ма души, които ми показаха някакво човешко лице и ми помогнаха да науча много неща през последните 4 месеца. Едната от тях  беше за редактора. В отговор получих неговите пожелания по много забавен начин писани-недописани върху една от нашите очарователно празновати картички

И ми стана едно толкова топло и коледно…  

Всеки ден, минавайки по Васил Левски за работа гледам голямото светлинно табло на сградата на НДСВ - “Остават едиколко си дни до ЕС” (днес бяха 13 май) и си казвам “Ех, видя се то, в Европа сме вече:)”

Продължавам нататък, и в градинката до Парламента съм обзета от интелектуален смут. Минавам аз през тази градинка, значи всеки Божи ден, от една година насам.Доколкото си спомням, през пролетта някъде, г-н Кмета я даде на фармацевтичната компания Актавис за поддръжка. И хората си я копаха, садиха и естествено - нацвъкаха (това е най-образния глагол за който се сетих) си логото навсякъде. Лошо няма…ОБАЧЕ…какво се случва в навечерието на Коледа. Един прекрасен ден в градинката изниква огромна надуваема бутилка “Кока Кола”, оградена с въженца и надписи “СТОП” а зад нея голяма елха - пак със същия бранд. Но, като за Коледа, изненадите не свършват дотук! Ако се вгледаме малко по-внимателно в хилавите борчета наоколо виждаме табелки “Това дръвче беше посадено от в-к “Труд” (до него съответно се мъдрят дръвчето на “24 часа” и още няколко подобни.Наистина съм извънредно объркана в цялата тази ситуация.Кой стопанисва въпросната градинка? За мен е важно да знам, защото така съм наясно на кого да държа сметка ако градинката е непочистена и буренясала и не ми е уютно в нея. Така нещата се поразмиват - и - споделената отговорност - обща безотговорност

Изобщо не го разбирам това - да се отдават градинки, дръвчета и прочие елементи от градската среда “на парче”. Както примерно имаше миналата година пак по празниците  дърво и на него светещ надпис “Девин” и на съседното дърво - хоп - надпис на друга компания. То бива “социална отговорност”, бива…

И понеже почнах с Европа…имам съвсем смътен спомен преди доста време бях в Швейцария в края на декември. Там нямаше градинки “на парче” нито пък корпоративни надписи. Да, верно, сигурно женевската община може да си позволи да купи украса.  Въпросът обаче рядко опира истински и само до парите. И влизането в Европа ако не стане на ниво съзнание ( някакво, не казвам гражданско, защото според мен на много българи то липсва) няма да стане скоро…

Защо има денонощни погребални агенции?

Нима някой мъртвец се е разбързал за отвъдното, та му трябва експресно обслужване…