Вила Вилекула

Явно имам вродена неприязън към кампаниите тип “след дъжд качулка” или ”дайте да дадем”…Подобен тип инициативи явно целят да накарат масата живеещи на територията на България индивиди да се почувстват изкуствено обединени от някаква висша цел, да бъдат народ, да демонстрират “националните” добродетели.

Кампанията “Не сте сами” за медиците в Либия ми е един прекрасен пример за подобен героичен напън да се вдигне много шум за нищо. Телевизии, вестници, протести, танцьори с изписани тела в Шоуто на Слави - призиви, апели, молби - “Нека покажем на медиците че не са сами”.

Просто не разбирам как си мислят че могат да помогнат на някого тези хартиени лентички, с които всеки втори българин гордо се кичи в последната седмица. По-лошото е че не съм изобщо сигурна,че закачайки лентата на ревера, хората се чувстват “част от голямата кауза, която цели да помогне (все още незнайно и неясно за мен как) на медиците в Либия”. Може някои наистина да чувстват че помагат, но не мога да избягам от усещането, че за една голяма част, това е акт по силата на “така правят всички” и  ” по телевизията така казаха”. Не изключвам и съществуването на особен тип хора, които само чакат да хвърлят енергията си в дадена кауза, за да имат после доказателство за будната си гражданска съвест и оправдание за безделието си.