Вила Вилекула

Вчера най-сетне успях да гледам екранизацията на “Enduring love” по романа на Ian McEwan. Бяха превели заглавието “Да устоиш на любовта” а на книгата е “Неумолима любов”.

Филмът беше сравнително добър, дори Даниел Крейг беше подходящ за  ролята на Джо. Само дето много от нюансите и декорите естествено се губят в екранната интерпретация.  Определено книгата по-ми хареса. Макар че като се опитах да прочета The child in Time я зарязах по средата. Стила на McEwan е малко тежък и протяжен…затова може би. Или пък просто не е бил точния момент за този автор. Книгите трябва да се четат в точния момент, иначе ефекта не е същият.

Днес, докато пътувахме за откриването на “Холидей Ин” в Бизнес парка попаднахме на горяща маршрутка на “Цариградско шосе”. Избухна малко преди да се приближим, а аз през цялото време се надявах да не е маршрутка, а просто бус, защото само при мисълта че може да е пълна с хора, които да се опекат живи ми призля…

Слава Богу, някак си се бяха измъкнали от адската машина.

Това което ми направи впечатление - освен редовния брой сеирджии, които не само зяпаха, но и искрено се забавляваха (както при падналата сграда на “Алабин” преди няколко месеца”), беше,че пожарната действаше доста мудно. Първата кола се мота над 5 минути след като спря, докато най-накрая пуснаха струя вода и изгасиха пожара. В един момент суетенето изглеждаше толкова голямо, че си помислих дори че цистерната е празна:(. Втората пожарна кола пък изобщо не беше се добрала до мястото когато изгасиха огъня.

Със сигурност не упреквам никого - не винаги е възможно да се реагира максимално бързо. Просто си пожелах наум да не ми се налага да проверявам доколко забавянето е “инцидентно” и доколко - практика.

Наистина ли светът ни се смалява като остаряваме?

Място с потенциал да поизмести в сърцето ми вече поизтъркалия се и твърде вдетенен Apart:mental.

Днес пих два странни чая (чийто съставки не бих могла да повторя дори да ми опрете пистолет в слепоочието) - Йоги Женски и Йоги Ямайка се казваха (ако на някого това му говори нещо). Ядох и морковена торта, която всъщност не знам как я бяха направили, ама не си личеше че има моркови някъде в съставките.  Плюс това хвърлих око (даже две…няколко пъти) към свежарския сандвич със сирене, кашкавал и ръжено хлебче - съчетал в себе си красотата на не-сложните вкусове и аромати (няма как, следващия път ще се опита).

Музиката е домашна - или поне това което слушам напоследък - размазващо латино. Има свежарски моменти в интериора - като тоалетната например - стените и са облепени със скици на човешки фигури.И има едно такова огледало което те прехвърля в друг свят…сигурно заради ъгъла под който е поставено.

А и едно и от най-хубавите неща е че в съседната галерия можеш да си направиш сам свещ и да я подариш на някого. Просто се обаждаш да ти приготвят материалите и яхваш музата:)

Колко малко му трябва на човек…

Днес, докато минавах през любимата ми “Актавис”* градинка до Народното събрание, видях съвсем малка група симпатично изглеждащи млади хора да протестират ама съвсем мирно срещу замърсяването. Така и не ми стана ясно защо наблизо бяха спрени не една, не две а цели пет полицейски коли. Явно хората са изглеждали извънредно свирепи и застрашителни…

Тъй като по обективни причини не можах да се включа в протеста, реших да си направя соло-протест против замърсяването, глобалното затопляне и прочия лоши неща.

Как ли? Ами - за мое голямо учудване заедно с последния брой на “Капитал” получих малко пакетче със семена от трева (предполагам рай-грас или там както се нарича). Съвсем отговорно смятам да си ги засадя и да си ги поливам тези дни.

—-

*бележка под линия за градинката: Продължава моето объркване относно градинката на “Актавис”. Наскоро видях едни промоутъри да рекламират анти-грипна ваксина на “Ла Рош” насред тази същата градинка. Заплетена работа, ей…

Защо в коридорите на поликлиниката във Велико Търново няма нито едно кошче за боклук?

Кой умник е измислил системата за чакане на ред пред лекарския кабинет, където дори и да не си болен като ти кихнат два пъти и един ти се изкашля в лицето става “неочаквано добра комбинация”:( ?

По принцип нямам нищо против кампанията на Mtel LOOP. Не защото все още влизам в таргета и. Просто има някои свежарски неща.Като изключим леко агресивните клипчета с пенсионери които бият с пазарските си торби тийнове - лекия носталгичен соц-привкус и готините билбордове с бабки с кецове върху скейтборд са яки:)

Обаче днес това което видях направо ме уби. Някакъв автобус -реклама на LOOP. И точно до вратата надпис (естествено част от посланието на МТел към потребителите) -> “Влез ако си под 26″

Просто се зачудих коя ли врата използват пенсионерите, вечно тръгнали нанякъде…И не е ли малко твърде провокативно това послание в контекста на градския транспорт.

Напоследък много ми допада онлайн радиото (то не е точно радио, а по-скоро хубава компилация от песни) на Дюкян Меломан . Влизам, отварям си линка, симпатично озаглавен “още едно прозорче с допълнителни програми” и си избирам от там Nu jazz/Lounge (поне на мен най-ми допада от наличните).

И направо се отнасям…:)

Защо Столична община поздравява на билбордите си всички българи със 700+ оперни зали в Европа? Нима всеки втори българин е ценител на операта?

По повод така актуалната тема за глобалното затопляне, днес www.karieri.bg ни уведомява за един малко по-друг поглед върху ситуацията - а именно “Глобалното затопляне в офиса”

За да се получи такова едва ли е задължително да стоиш точно под климатика (както е в моя случай) . 

Случвало ми се е да ми гърмят бушоните и според мен основните фактори са няколко:

- ако си твърде емоционален и се впрягаш за всичко, приемаш много навътре грешките си и продължаваш да се обвиняваш че си ги направил а не просто да ги приемаш

- ако няма кой да те подкрепи, да сподели идеите и ентусиазма ти

-ако не си съвсем наясно какво се очаква от теб, какви са критериите, които определят работата ти като “успешна” или “неуспешна”

Макар че ако държиш подчинените си в “здравословен стрес” , намирам че прегряването може да изиграе много лоша шега на мениджърите и да бъде една доста основателна причина за напускане. А предвид че постоянно се тръби “кадри няма” - това си е сериозен проблем май.

И в тази връзка, за хората, които започват да се чувстват изтрещели и изпушили, някой мил човек е измислил следващата седмица да мине под надслова “Да намалим темпото и да се радваме на живота си”. Вижте клипчето “Slow Down week” и дерзайте…не само следващата седмица, разбира се!