Вила Вилекула

Няколко разговорни от днес:

Говоря с един приятел французин, който е в Доминиканската република.

- Ходих на клуб онази вечер - казва.

-Предполагам е имало много хубави момичета - предполагам аз.

- Не бях виждал толкова много пластични операции на едно място - отвръща

***

Оплаквам се на една приятелка, че не мога да се самонакарам да ида да плувам и тя отвръща:

- Ако имах време и бански щях да дойда с теб. Но нямам, за съжаление…

***

Мрънкам, че в Скайп няма емотикон, който да показва че отиваш да се къпеш. Момчето, с което говоря, мъдро заключва:

-Е, тогава това би било не емотикон, а еротикон

След няколко дни само е невероятния прекрасен Празник на влюбените - 14 февруари. Доколко е празник на любовта и доколко на кича обаче - не мога да преценя. Днес видях някакъв рекламен камион с прозрачно ремарке, на което пишеше “Празнувайте Свети Валентин с нас” и вътре , в тапицираното с червен губер ремарке, бяха изложени всевъзможни сърцевидни джунджурии - плюшени сърца от всякакъв калибър, пухчета, и всички останали невероятни ( и непотребни) предмети на кича. Може би, ако бях “влюбена” в някого или бях още тийнейджърка…нямаше да се издразня толкова, а щях да се умиля и разлигавя.

Не знам защо обаче започна да ми се повдига.

Защото се сетих за витрината на Orange centre (магазин, който иначе уважавам) …

Тя винаги представлява идеално отражение на изкуствения лъскав свят, чиито елементи се предлагат вътре. Особено по празници - перфектния кич и фалшива порция “празничност” е там.

Да видим…

Преди няколко седмици имаше прекрасна хартиена камина.Коледа е все пак - топлина, домашно огнище и прочие маркетингови залъгалки. Сега наближава Свети Валентин - и ето че на витрината цъфнаха големи сърчица. Любов, розова захар, пеперудки и прочие (като неща излезли от стаята на DeeDee, Dexter’s sister). Ако някой се е уплашил че после няма да има какво да се сложи - споко!Идва Великден - зайчета.После - Гергьовден.След това - абитуриентски балове. Лятото май е малко постно. Но да не се отчайваме - началото на учебната година е прекрасен повод за “празник”, нали.

Купуваме всичките тези неща, някой ни убеждава, че те ще ни накарат да се чувстваме по-щастливи и обичани. А всъщност - в цялата мания да притежаваме забравяме, че най-красивото в празниците е именно мига.

Да бъдем с близки (или непознати). Да правим нещата които обичаме. Да правим нови неща и да се забавляваме. И че не можем да затворим тези единствени моменти в буркан. И затова са толкова безценни