Командировъчно
Днес бях на кратка командировка до Самоков и обратно.
Странно, но изобщо не съм сигурна дали това се случи или съм го сънувала -толкова нереални и различни от обичайния ми свят ми се видяха нещата по пътя.
Нямах никакво време за разглеждане и усещане атмосферата на града, но ако трябва да нарисувам с много едри щрихи цялото пътуване, резултатът би бил нещо такова:
язовир “Искър”, който ни съпроводи по една дълга отсечка от пътя - отвратителни завои (дори на “Шипка” са по-приятни)- странни зимни пейзажи с есенни листа - картофи - пропаднал път с голяма дупка - грозно порутено общежитие - още грозни стари блокове - магазини с шарени стоки - лъскави джипове с дебеловрати шофьори - странно заглеждащи колата ни хора - пусти улици - огромна “Община” в соц-стил (интериорът ми напомни за стария “Пионерски дом” в Търново) - нелепо претенциозна сграда на читалището - “показен” магазин (така и не разбрах какво “показват” там) - стара турска чешма - джамия - усещане за друг свят - часовник спрял преди поне 40 години - тягостно чувство на разруха и изоставеност лъхащо отвсякъде.
Дано не ми се сърди някой самоковец като прочете това. Истината е, че града ме заинтригува и бих отишла да го разгледам. Този път наистина 