Вила Вилекула

Така казва един познат  по повод откровенната наглост на сервитьорите, които в общи линии са пишман че са се родили май.

Наскоро ми се случиха две неща, които ме карат да се убеждавам в правотата на това твърдение.

Първото действие: Висококласният ресторант “Before&After” . Главни действащи лица - голяма компания ( няколко филолози, няколко медици) и сервитьор (тип - метросексуално-изглеждащ,  претенциозен и угоднически). Всичко върви съвсееем тривиално, докато един от филолозите започва да се ядосва, че уважаемия сервитьор не му носи бирата дори след 3тото повикване. Сервитьорът го играе high-class и презрително отбелязва “Тук не ви е “Дивака” да викате така, простаци такива”.

Не, не извикахме управителя на заведението.

Без коментар.

Второ действие: Централна автогара. Хващам си такси, макар да живея съвсем близо,  защото някак си бул. “Сливница” не е място за разходки на момичета след 11 вечерта. Стигаме и понечвам да платя. При което шофьора изръсва: “Ебаси майката, сега ще въртя обратно до автогарата повече празен, отколкото насам пълен.Що само на мен се падат тия курсове”. Този път не издържах и му се изрепчих:”Нали все някой трябва да ги прави тия курсове!?”

Уважавам всички, които си изкарват честно хляба. Но не съм длъжна да им търпя мрънканията, нали? И в моята работа има неща, които не обичам да правя, но няма как! Та - ми се иска - както аз стискам зъби за да са доволни хората, така и вместо да ми се развика или напсува шофьорът или сервитьорът да се усмихне и да забрави за миг че е шеф