Вила Вилекула

В последно време София ми изглежда много чужда и негостоприемна. А когато дойдох, бях толкова очарована от малките тесни улички по центъра. Не че сега не съм. Но грозното някак агресивно настъпва и застрашава да погълне представата, която си съзададох за този град и с която предпочитам да живея.

Колите …са навсякъде. Преди като че ли ги нямаше толкова. Сега направо се чудя как да вървя - на ръце ли - за да стигна до работа. Не дай Боже някъде по-далече! И тези моторизираните типове стават от ден на ден по нагли, скоро очаквам и по входовете да започнат да паркират. Мисля с ентусиазъм да се включа в лепенето на стикери по автомобилите, заели цялото пространство!

Писна ми и от милите улични кученца. Пред нашия блок има (само) три и аз всяка вечер се моля да са вечеряли като се прибирам. Онзи ден имах неблагоразумието да вървя пеш по бул. “Сливница” и две “симпатични” помиярчета с ръст на теле ме проследиха почти през целия ми път. Омръзна ми да се оглеждам и ослушвам постоянно. Да дойдат виетнамците, а?

И последно - мръсотията! Не, не глобалния проблем с боклука (може би единствения, с който засега СуперБойко не успява да се справи). А проблема с това, че всеки мърси общата “кочинка” , хвърляйки фасове, хартии, торбички и т.н. Днес чух по БТВ че започвало пролетно почистване на София, което щяло да продължи до 22ри април.Много хубаво, дори бих се включила. Но едно почистване не прави чиста София.

Толкова ни са изкривени съзнанията в това отношение, че когато веднъж видях едно семейство да излиза с 5 годишното си хлапе за да направи уборка зад блока бях изненадана. Учудена дори…

И без малко да забравя - строежите. Имам чувството че се строи за да се настанят в тези апартаменти не хората, а постоянно увеличаващите се коли.

Тъжна работа и не виждам скоро оправия…