Вила Вилекула

“Мило непознато другарче…”

12th April 2007

“Мило непознато другарче…”

posted in , |

Съвсем смътно си спомням, че така започваха писмата, които ни караха да си пишем с “непознати другарчета” в началното училище. Не се сещам дали имах такова в България, но много добре помня, че като понаучих английски, започнах да си разменям писма с един кениец- Дънкан. Цялата работа приключи с това, че след като му пратих една снимка (ужасна наистина), той реши че много иска да се ожени за мен. И аз спрях да му пиша от страх да не вземе да изпълни заканата си да дойде в България :)

По принцип, писането на писма на хартия е нещо с което свикнах от малка.Като се прибави и слабостта ми към хартията…ясно защо последните години в гимназията си пишех много активно с бъдещата ми съквартирантка Сев. Няма нищо по-хубаво от чувството да намериш истинско писмо, в плик в пощенската кутия, да го разкъсаш нетърпеливо и да прочетеш няколкото страници на един дъх. Толкова е тъжно че вече “никой не пише на полковника” (както се казваше в една руска песен).

Може би затова днес толкова много се зарадвах, когато Асето ми показа един много интересен сайт където след безплатна регистрация, можеш да изпращаш пощенски картички на хора от цял свят! Можеш да им напишеш нещо мило, или просто някаква мисъл, ей така…И на човека му става хубавко като я получи!

Това веднага ми напомни за всичките купища картички, които мама имаше от различни приятели по света, с които се беше запознала покрай Есперантото. Обичах да ги разглеждам и си имах любими естествено.

Кой знае…може един ден моите деца да разглеждат моите картички…защото определено мисля да го пробвам този сайт :)

This entry was posted on Thursday, April 12th, 2007 at 18:04 and is filed under , . You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

There are currently 7 responses to ““Мило непознато другарче…””

Why not let us know what you think by adding your own comment! Your opinion is as valid as anyone elses, so come on... let us know what you think.

  1. 1 On April 13th, 2007, LeeAnn said:

    :)
    Аз си пишех с русначета… И спрях по същата причина като твоята… Но пък си пазя /май/ стиховете и рисунките, които ми изпращаше единия от тях. Трябва да опитам да ги открия, браво, че ме подсети :)
    И друго - обичах да пиша писма на известни актьори с молба за автограф. По едно време беше модерно. Та така се сдобих с автографи от Ален Делон и Жан-Пол Белмондо :)
    Още си спомням вълнението, с което открих писмата в пощенската кутия…
    еххх, липсват ми писмата на хартия и картичките… :)

    posted on April 13th, 2007 at 0:26

  2. 2 On April 13th, 2007, pippi said:

    @LeeAnn ако искаш може да почнем да си пишем на хартия :)

    posted on April 13th, 2007 at 2:51

  3. 3 On April 14th, 2007, Филип said:

    Аз също съм писал така писма. Първо се запознаваш с някой по интернет, после почвате регюлар мейл. Готино е. С американския контрибютър в Topics from 192 countries - Джейн - сме си писали, даже тя две години ми подаряваше абонамент за National Geographic :)

    П.п. Много е як новият лейаут, честито! :)

    posted on April 14th, 2007 at 10:37

  4. 4 On April 16th, 2007, LeeAnn said:

    Ако не ме беше срам, че ще ни се смеят….

    posted on April 16th, 2007 at 9:06

  5. 5 On April 17th, 2007, pippi said:

    @LeeAnn: Какво пък има да ни се смеят:) Аз си мисля че хартиените писма имат нещо, което мейлите никога няма да заменят. Наречи го носталгия или романтика, но са някак много по-лични и стоплящи от електронните.

    posted on April 17th, 2007 at 4:12

  6. 6 On April 17th, 2007, LeeAnn said:

    О, да, знам. Има един човек, който винаги на празник ми езпраща хартиено писмо, като едно време… Като го намеря се чувствам така, сякаш съм открила писмо в бутилка на някой пуст остров :) Чувството е страхотно! Мда… неотдавна пак ми беше мъчно за писмата /справка тук: http://www.leeneeann.info/blog/?p=235 /
    Понякога ми хрумва да си направя нещо като експеримент: Да напиша домашния си адрес в блога с молба “Моля, напишете ми истинско писмо!” и да чакам. Да видя дали хората помнят какво е това. Но страхът, че гневът на NeeAnn ще ме залее като вулканична лава, ме възпира ;) /шегувам се, шегувам се, той е добър, не хапе … много :)/

    posted on April 17th, 2007 at 9:09

  7. 7 On April 19th, 2007, Joruel said:

    Ей, и аз пишех писма някога. И то много. Като се замисля, първите две години в гимназията - 8 и 9 клас, това беше целият ми живот. Пишех си с 10-ина човека наведнъж - от България и от цял свят! И сега пазя по кутиите повече от 300 писма, безброй картички и малки дреболиики от онзи период. Интересно беше. И всеки ден проверявах пощата, беше много готино. Получавал съм по 3-4 писма наведнъж :)

    Новия темплейт не ме кефи. ЧеСно…

    posted on April 19th, 2007 at 6:05

Leave a Reply