Вила Вилекула

Днес получих доста свеж подарък на една пресконференция. Фирма, която разработва жилищен проект в София ни подари…саксии с петунии. На фона на бозавата история с традиционни подаръци за журналисти (химикалки, чашки, тефтерчета, бутилки със алкохолно съдържание) това си беше някак различно и СВЕЖО. И на светлинни години далеч от представата ми за “подкуп” - хи-хи

***

След гледането на “Парфюмът” започнах все повече да се замислям,че пропускам голяма част от сетивните си усещания напоследък. А те понякога са повече от прекрасни - дори София може да ухае хубаво. Тези дни, привечер след дъжда градът е с аромат на липов цвят. Толкова е СВЕЖО и хубаво

Днес за пореден път се убедих че съм абсолютно компютърно неграмотна и едно от най-трудните неща ми е да се разбера с ИТ специалист (а.к.а. хакер) по телефона.

Значи, горкият човек се опита да ми обясни по телефона как да кача един файл на един фтп сървър, обаче имаше замесени едни права, едни нива на достъп. Голяма драма. След 15 минутна игра на “развален телефон” най-накрая отчаяните ми усилия на неграмотен user се увенчаха с успех.

Извод: Никога да не се опитвам да разбера по телефона нещо, което по принцип не разбирам

Днес с изненада разбрах, че в Полша имало скандал около култово лигавото детско филмче “Телетъбис” .

Лилавото човеченце, разбирате ли, било от мъжки пол, а носело червена дамска чанта. Сиреч - има съмнение, че е гей и това може да се отрази върху психиката на дечицата, които гледат филмчето. Освен това и Мечо Пух бил гей, щото приятелите му били все от мъжки пол…

Сега чакам да ми кажат, че Пипи е лесбо заради дружбата си с Аника. Всъщност цялата работа с чая и бисквитите е с една единствена цел - да я подмами и да се възползва от нея…А пък за Червената шапчица…там само като си помисля за какви извращения иде реч…и тръпки ме побиват

Не мога да чета дълъг текст на компютър. Затова май тактично пропускам блоговете с дъъълги постове (може да са най-най-интересните на света и все пак…).

Уважавам хората, които успяват да изразят това, което искат в половин до една печатна страница.

Аз самата установих че ми е трудно да пиша дълги неща. В около 120 реда казвам общо взето всичко, което имам да кажа. Останалото рядко е нещо различно от разтягане на локуми…

…се пееше в една песен. Е, някои предпочитат да си стоят по клоните.

Изобщо не мога да го разбера това. Симпатичните хора, изобретили мобилния телефон са помислил за опция “silent”, за вибрации и какви ли още не благинки.

Обаче, явно или тези екстри са ужасно трудни за ползване, или просто някои собственици на телефони нямат нищо против да демонстрират селянията си пред широката публика.

Пример. Днес в часа по френски телефонът на един от курсистите (мъж на средна възраст) иззвъня около 7 пъти в рамките на 10 минути. Съжалявам много, обаче ми е трудно да приема обяснение от рода на “не знам как му се изключва звука” - та то да не е направено за хора с докторат по ядрена физика?!

И другата невъзможна простотия. Да отидеш на концерт на Белен Мая и понеже фламенкото очевидно не е лесносмилаемо, защо да не си го прокарваш с биричка и солетки… Неописуема изцепка. Мисля че трябва да категоризират събитията и на сериозните концерти, кино и театрални представления и да не пущат разни хора дето са дошли защото “някой каза че е много модерна тая” или пък “я да го видим тоя сиа филм що спечели толкоз награди”. Да - който иска да хрупа пуканки и да сърба количка - ОК, ама не навсякъде. Аз лично не си представям някой на 8-мия ред на Миланската Скала да извади пакет солети и кенче с биричка и да посръбва доволно

Ако приемем, че минавайки под дъгата, момичетата се превръщат в момчета, какво се случва тогава с гей минал под дъгата?

Suggestions, anyone?

Уважавам Джордж Майкъл. По точно в минало време.  Човека наистина е добър шоумен и се обзалагам,че и тази вечер няма да се изложи на стадион “Локомотив” в София.

Но ми пада с една идея по-ниско в очите с цялата тази история - да посвети песента “Freedom” на сестрите в Либия. O, please!

Дали той я е посветил или са му платили добре да изрази съчувствие - няма особено значение. Не ми се вписва някак си. Колкото по-показни стават акциите на така наречената кампания “Не сте сами”, толкова по-противни и цинични ми се струват.

И продължавам да си задавам два въпроса:

Не е ли поругаване на символите на българщината (в случая знамето),  отпечатвайки  върху него този девиз “не сте сами” и слагайки го на всевъзможни места (моля да ме ъпдейтнете ако съм пропуснала новата линия салфетки “не сте сами”) ?

Кой и колко пари изпра за сметка на нещастието на хората (дори да не съм убедена във невиността им, съчувствам им от чисто човешка гледна точка)?

Та…Джорджи, I’m sorry, but NO more FREEDOM… Или поне ако я слушам ще е с мноого смесени чувства.И не, ти не си ни най-малко виновен…

По принцип обичам животните. Кучетата в това число.

Представям си някой ден да имам хубаво куче и да се грижа за него. Мразя когато някой каже, че кучетата били по-глупави от котките и прочие.  Просто са по-различни.

Защо тогава, без да съм агресивна и без да мразя по някакъв начин кучетата, винаги когато видя едно от онези дребни , слабогърчави същества, които също се причисляват към кучешкия род (тип пинчери) изпитвам ужасен порив на неоправдана агресия? Истината е че ужасно много ме е страх да не ги настъпя, защото са толкова малки. И освен това ме нервят ужасно, защото явно повечето от тях искат да компенсират дребния си ръст със злобен лай. Та - за да няма инциденти, просто гледам да ги избягвам животинките…иначе просто като се приближа и си представям как ги ритвам като футболна топка (ох…ужасно звучи, знам, работя по въпроса …)

Златни пръстенчета на всичките пръстчета на двете ръчички.

Да видят всички че имам парички да си купя мнооооогооо пръстенчета.

Без оглед на това - големи ли са, малки ли са - с камъни, с перли - де що има, важното е да се покаже Конкуренция правят само златните/сребърни висулки, накачени по 5-6 на синджир. Спомням си една контрольорка в градския транспорт, която ходеше с поне половин кило сребро на врата и каквато беше мощна…тръпки ме полазваха всеки път щом се приближеше…

Три четвърти панталон, затворени обувки (или по-лошо - сандали) и прозрачни къси чорапи.

Глътвам си граматиката пред таз проява на стил!Да запазим минута мълчание