Гражданин на света
Макар да съм ходила само в толкова страни, колкото могат да се изброят на пръстите на ръцете, от край време си се се чувствам “гражданин на света”. Не знам какво е научното определение на този социален феномен, но за мен си е усещане. Да знаеш че си адаптивен, че си достатъчно гъвкав и след известно време можеш да си достатъчно близък с всяко място по света. Да си изследовател и приятел на местата.
Преди време една психоложка ме накара да нарисувам дърво и по рисунката разтълкува, че съм много привързана към дома и семейството. Вероятно наистина е така. Но също така знам, че пътуванията ми носят някаква мъдрост. Затова трябва да са етап от живота ми.
Сигурно звучи несериозно да тръгнеш да пътуваш ей така …година две… Но си струва…Просто за да срещаш хора. И да слушаш истории! Такива прекрасни истории има, които само чакат да бъдат разказани… Ето, вчера например, светът направо дойде при мен с Виктор. Той е мексиканец, обиколил 50 страни. Запознал се в Китай с Инди (който тогава преподаваше английски там) , гаджето на Ануки ( кенийка с индийски корени, живееща на Острова), с която работих ( но май повече се забавлявах) през прекрасното лято на 2004г. във Варна…И това е само част от историята 