Вила Вилекула

Напоследък доста мисля върху нещо. което ми бяха подхвърляли отдавна, още преди да започна да се занимавам с журналистика.  Някой ми беше казал “Свободата на словото се простира до кабинета на главния редактор”.

Приемайки това на шега тогава, сега започвам да се замислям не докъде се простира, а има ли я изобщо тази свобода. Колкото и да се говори за независими медии, в най-добрия случай - ако не са обвързани с политически интереси, то те са малко или много под влиянието на рекламодатели и партньори.

Не това, обаче, е най-голямата беда. А по-скоро фактът, че май у нас, ако журналист се опита да изкаже своето крайно мнение по някой въпрос бива или в “по-добрия” случай напсуван и окачествен като непрофесионалист или в по-грубия вариант - просто го бият.

Та това ако е свобода…тая свобода май доста боли…

Тъкмо това си мислех днес на път за работа когато за пореден път се спънах в една стърчаща плочка по бул. “Васил Левски” (има някаква магия в тия плочки, тъкмо си мисля че съм научила къде са неравностите и хоп - някоя изкача и ме изненадва)…

Та, тъкмо си мислех как искам да живея в нормален град, където да мога да вървя по равен и чист тротоар…когато открих в любимата ми градинка до Парламента забелязах странни кръгли стикери по земята. Отначало не се загледах ама после стъпих върху един, на който се оказа изобразено кучешко л***но. Оказа се че са част от кампанията на “За Града” - “Вкарай малко мисъл в този град”. Свежо е и с нетърпение очаквам другите прояви на кампанията. Дано повече хора да ги видят и да вкарат мисъл, че и действие. Не можем вечно да се правим, че не ни влиза в работата нищо, което е извън входната врата на къщата ни, нали?