Вила Вилекула

Днес най-сетне заваля.

Обичам дъжда. Той някак си освобождава и успокоява…като плача, може би.

Харесва ми да гледам как при първите големи капки, паднали върху нажежените тротоари, хората се суетят и чудят къде да се скрият.  Допада ми как ухае след дъжд - някакво особено усещане за близост до утробата на земята.

Днес от много работа пропуснах да видя дали е имало дъга. Някой случайно да я забелязал?

Имам нова любима паразитна дума и тя е “ултра”.

Мразя така.

Спомням си колко трудно ми беше да се откажа от “всъщност”