…със своя сив рефрен,
защото теб те няма в този празен ден.
В луната отразен те виждам как си още тук
и пак не мога да заспя в цветен сън.
Много любима песен на Ваня Щерева.
Днес дъждът продължи да разказва истории. И да сближава хората.
Докато чаках 280 на Плиска една възрастна жена ме попита дали може да се приюти под чадъра ми. Стана ми странно и хубаво 
Вчера чух история за румънската ИКЕА. Разказа я мениджърът на компанията, която ще изгражда проект за 1 млрд. евро в Букурещ. Разхождайки се между рафтовете, дочул млада жена да споделя със съпруга си, че се чувства европейка. Било така, защото в ИКЕА на хората било демонтрирано доверие в (че няма да опитат да откраднат нищо).
За мое голямо учудване обаче, у нас явно не се демонстрира особено доверие на някои места, където се предполага че се движат основно интелигентни хора с добри обноски. На вратите на тоалетните в лъскавия “Интер Експо Център” с огромни букви пише нещо от рода на “Пазете тоалетните чисти”. Това си е направо обида към хигиенните ми навици! Бих се радвала ако ме карат да се чувствам като “бял човек” поне в местата, които имат претенции за “европейска” атмосфера.