18th
May
2007
Дъждът прониква в мен…
…със своя сив рефрен,
защото теб те няма в този празен ден.
В луната отразен те виждам как си още тук
и пак не мога да заспя в цветен сън.
Много любима песен на Ваня Щерева.
Днес дъждът продължи да разказва истории. И да сближава хората.
Докато чаках 280 на Плиска една възрастна жена ме попита дали може да се приюти под чадъра ми. Стана ми странно и хубаво 
This entry was posted
on Friday, May 18th, 2007 at 14:43 and is filed under , , .
You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed.
You can leave a response, or trackback from your own site.