Вила Вилекула

Три четвърти панталон, затворени обувки (или по-лошо - сандали) и прозрачни къси чорапи.

Глътвам си граматиката пред таз проява на стил!Да запазим минута мълчание

Снощи като се прибрах от работа не ми се спеше и си пуснах някакви серии на “Sex and the City” , още от първия сезон. Симпатично сериалче,  макар и малко твърде американско и леко наивно на моменти. Та, един от епизодите (The bay of the married pigs) се разказва за женените и single (ох, не се сещам за български еквивалент…което е лошо) хората. Обсъждаха как като срещнеш женени приятели и им кажеш че си single, те ти хвърлят този  “poor single  you” снизходителен поглед. А точно ден преди това с Пецата си говорихме как една обща приятелка я срещнала и и казала че е бременна във втория месец, гледайки я през цялото време с поглед тип “ох, горката тя няма сериозна връзка и скоро няма да ражда”. Въпросното момиче се омъжи за “голямата си любов” (момък, който още преди да се оженят я беше завел да дои кози на село), които леко я води за носа. Та - типична картинка на еснафско щастие.

Тъпо е някак си да те гледат все едно си малоумен, недоразвит или нещо повреден, щом нямаш сериозна връзка. Като се замисля и аз как почти бях се омъжила преди 2 години, почти бях свикнала с мисълта за това и изведнъж - всичко се обърна за 1 ден. Случва се, трябвало е да се случи, не съжалявам. Само понякога ме е яд, че все по-трудно ми е да правя компромиси със себе си. Значи ли че това, че нещо не ми е наред, обаче?