Вила Вилекула

По принцип обичам животните. Кучетата в това число.

Представям си някой ден да имам хубаво куче и да се грижа за него. Мразя когато някой каже, че кучетата били по-глупави от котките и прочие.  Просто са по-различни.

Защо тогава, без да съм агресивна и без да мразя по някакъв начин кучетата, винаги когато видя едно от онези дребни , слабогърчави същества, които също се причисляват към кучешкия род (тип пинчери) изпитвам ужасен порив на неоправдана агресия? Истината е че ужасно много ме е страх да не ги настъпя, защото са толкова малки. И освен това ме нервят ужасно, защото явно повечето от тях искат да компенсират дребния си ръст със злобен лай. Та - за да няма инциденти, просто гледам да ги избягвам животинките…иначе просто като се приближа и си представям как ги ритвам като футболна топка (ох…ужасно звучи, знам, работя по въпроса …)

Златни пръстенчета на всичките пръстчета на двете ръчички.

Да видят всички че имам парички да си купя мнооооогооо пръстенчета.

Без оглед на това - големи ли са, малки ли са - с камъни, с перли - де що има, важното е да се покаже Конкуренция правят само златните/сребърни висулки, накачени по 5-6 на синджир. Спомням си една контрольорка в градския транспорт, която ходеше с поне половин кило сребро на врата и каквато беше мощна…тръпки ме полазваха всеки път щом се приближеше…