Вила Вилекула

Днес получих доста свеж подарък на една пресконференция. Фирма, която разработва жилищен проект в София ни подари…саксии с петунии. На фона на бозавата история с традиционни подаръци за журналисти (химикалки, чашки, тефтерчета, бутилки със алкохолно съдържание) това си беше някак различно и СВЕЖО. И на светлинни години далеч от представата ми за “подкуп” - хи-хи

***

След гледането на “Парфюмът” започнах все повече да се замислям,че пропускам голяма част от сетивните си усещания напоследък. А те понякога са повече от прекрасни - дори София може да ухае хубаво. Тези дни, привечер след дъжда градът е с аромат на липов цвят. Толкова е СВЕЖО и хубаво

Днес за пореден път се убедих че съм абсолютно компютърно неграмотна и едно от най-трудните неща ми е да се разбера с ИТ специалист (а.к.а. хакер) по телефона.

Значи, горкият човек се опита да ми обясни по телефона как да кача един файл на един фтп сървър, обаче имаше замесени едни права, едни нива на достъп. Голяма драма. След 15 минутна игра на “развален телефон” най-накрая отчаяните ми усилия на неграмотен user се увенчаха с успех.

Извод: Никога да не се опитвам да разбера по телефона нещо, което по принцип не разбирам

Днес с изненада разбрах, че в Полша имало скандал около култово лигавото детско филмче “Телетъбис” .

Лилавото човеченце, разбирате ли, било от мъжки пол, а носело червена дамска чанта. Сиреч - има съмнение, че е гей и това може да се отрази върху психиката на дечицата, които гледат филмчето. Освен това и Мечо Пух бил гей, щото приятелите му били все от мъжки пол…

Сега чакам да ми кажат, че Пипи е лесбо заради дружбата си с Аника. Всъщност цялата работа с чая и бисквитите е с една единствена цел - да я подмами и да се възползва от нея…А пък за Червената шапчица…там само като си помисля за какви извращения иде реч…и тръпки ме побиват