Вила Вилекула

Ако съм шофьор на такси или на автобус от градския транспорт (оказа се - не само в Софийския, но и в Пловдивския) и наближават избори…вероятността да ми се изпълнят желанията е доста голяма ако вдигна малко повече шум около себе си. Практиката досега показва, че явно това е печелившата формула!

Аз наистина уважавам правото на тези хора да стачкуват (макар че - аргументи, че не им стига заплатата от 600 лева не ме топлят - заплатата на баща ми е 3 пъти по-ниска). Обаче някак си не мога да не остана с впечатлението, че у нас всеки такъв разумен протест се обръща в извиване на ръце в стил ” подавам ти пръст, ти ми отхапваш ръката до лакътя”. И не мога да не си задавам постоянно въпроса - защо трябва да се стига до такъв вид изнудване, толкова ли е трудно да се разберат двете страни. И защо се обръща внимание само на протести, на които някой заплашва да (не) направи нещо, а не на такива, където хора се опитват да отвоюват правото си да живеят нормално?

Допълнение от 16.05.

Днес и манекенките, и те барабар с мъжете решили да протестират. Сладурани:) Поне е било хубава гледка!

Да, и аз като леко неподготвена почти се удавих.

Имах щастието да присъствам на концерт на Улф Вакениус трио (което всъщност си беше квартет с него, барабаниста беше голям образ) и Лоран де Вилд трио в зала “България”.

Бяха наистина невероятни музиканти но си отбелязах наум две неща и дебело си ги подчертах:

1. Изключително трудно възприемам изцяло инструментална музика. Трябва да е артикулирана, за да я разбера, в противен случай се напрягам и се губи част от удоволствието.

2. Харесвам джаз, но не мисля че бих могла да отида на пак на джаз концерт. Поне не в зала. Джазът за мен или трябва да е импровизация и контакт с публиката ( в този смисъл свиренето на открито ми звучи къде къде по-адекватно), отколкото седене в полутъмна зала. Или си е фон за други приятни занимания в съботен следобед - четене, писане, рисуване и “труд и творчество” на бижута…И май-харесвам повече “ню-джаз” отколкото класическия.

Най-хубавото е, че на 29-ти следва Белен Майа, което звучи доста по-като-за-мен, особено след като има танци. А после, на 23 юни, нещосъщо толкова вълнуващо - Yamato- The drummers of Japan Но, това не е всико  - на 7 юли - Dulce Pontes .

Задава се концертен месец май

Макар да съм ходила само в толкова страни, колкото могат да се изброят на пръстите на ръцете, от край време си се се чувствам  “гражданин на света”.  Не знам какво е научното определение на този социален феномен, но за мен си е усещане. Да знаеш че си адаптивен, че си достатъчно гъвкав и след известно време можеш да си достатъчно близък с всяко място по света.  Да си изследовател и приятел на местата.

Преди време една психоложка ме накара да нарисувам дърво и по рисунката разтълкува, че съм много привързана към дома и семейството. Вероятно наистина е така. Но също така знам, че пътуванията ми носят някаква мъдрост. Затова трябва да са етап от живота ми.

Сигурно звучи несериозно да тръгнеш да пътуваш ей така …година две… Но си струва…Просто за да срещаш хора. И да слушаш истории! Такива прекрасни истории има, които само чакат да бъдат разказани… Ето, вчера например, светът направо дойде при мен с Виктор. Той е мексиканец, обиколил 50 страни. Запознал се в Китай с Инди (който тогава преподаваше английски там) , гаджето на Ануки ( кенийка с индийски корени, живееща на Острова), с която работих ( но май повече се забавлявах) през прекрасното лято на 2004г. във Варна…И това е само част от историята

Предвид приближаващото лято и модерните през този сезон отворени отпред обувки…

Някак си нещо ми става като видя жена със сандали или чехли и чорапогащник. Едно такова леко соц и леко аграрно.

Така че - ако е вярна максимата че елегантната жена трябва винаги да носи чорапи…ми явно по моята логика никога не може да носи сандали и чехли

Оказа се, че дори и “белите якички” могат понякога да слязат от лъскавите си служебни автомобили и да се придвижват по алтернативен и малко по-здравословен начин

Днес видях на път за работа няколко господа с костюми, яхнали колела. Много ми стана усмихнато. Щом тия хора са оставили вкъщи отношението “аз съм много успял и сега ще ви демонстрирам каква кола карам”, предполагам че могат и още много други да го направят!

Ако вземе да става това явление по масово може би някой ще се сети че е крайно време да се направят вело-алеи и да се осигури възможност на хората да си стигнат спокойно до работа с колелото без да им се налага да се излагат на риск и да лавират между спрелите буквално навсякъде коли.

Харесвам оригиналните реклами.

Радвах се, когато за пръв път видях огромен транспарант на две бутилки водка “Флирт” в поза 69 на НДК.

Радвах се и на кампанията за “тя каза че е паднала по стълбите” и “той каза че гледа звездите”.

Радвах се на “готови ли сте за довечера”.

Леко бях шокирана от откровено “пластмасовото” излъчване на девойката от “Флирт зелена ябълка”.

А от последните билбордове на “Флирт” съм откровено разочарована. Някакви девойки в странно (грозновато) бельо и изкълчени пози. Мяза ми на недобре свършена фотошопска работа. И на откровено порно.

You have gone too far this time, guys…ДейсТвайте, измислете нещо по-така…

Започвам си нова рубрика, нещо като тих и неагресивен протест срещу царящата в България безвкусица и кич в обличането. Без претенции и без очаквания мнението ми да допадне на всички ( знаем приказката за котето, което се облизало под опашката и казало “Въпрос на вкус”)

Та личното ми стилово табу номер 1 (не по важност а просто защото все трябва да почна отнейде ) е

дрешки, бельо, коланче или обувчици с животински шарки. Особено в комбинация със златничко, сребърничко или друго лъскавичко. No comment. Само стомаха ми се обръща

И днес, както всеки друг ден ми се наложи да ползвам някои интересни, звучни и прекрасни “български” думи. За моя голяма радост, този път “мол” не води класацията

Днешното топ 3 на звучните български думи е оглавено от:

спикъри

следвани от

флейкс

енд ласт бът нот лийст

фейслифт

Между другото,  Пеца беше писала домашно, което изискваше да се извадят от един брой на “24 часа” всички чуждици. Броят им беше малко над 300, като начело бяха френските (113), следвани от английските (95). Твърде изненадващо за мен думите от турски произход бяха чак на трето място по численост, а руските - на 6-то.

Така между другото научих, че автоджамбазин произлиза от гръцки и персийски, гадже - от цигански, дамаджана - от френски, робот - от чешки, тузар - от руски,  чалга - от турски

Не не става въпрос за филма.

А за една спонтанна среща в свеж майски неделен следобед.

Пролетния дъжд, който е много своенравен, се изля изведнъж, като любов на един дъх…

После улиците останаха мокри и ухаещи.

София е хубава когато е къпана

Отидох да видя Севи и съвсем спонтанно се събрахме 7 жени - аз, Севи, Фанчето, Меган, Катето, Стелчо и нашата пътешественичка Верги.

Освен че много се смяхме, научих и някои доста интересни неща  като например

колко мръсни са пристанищните градове

как се вдигат и свалят платна на яхта

как се вдига котва

в какво се състои изпита за competent crew (както и да се превежда това) на яхта

как се учи английски в полеви условия - или каква е разликата в употребата на kettle и на tea-pot

че притоплянето на храна е вредно, защото създавало приятни условия за живот на бактериите

че в някои райони на Мозамбик има населени места, до които може да се стигне само пеш след 2-3 часа ходене

че са измислили изобретение за вадене на вода от пустинята, което се задвижва от детска въртележка

че Мозамбик е католическа държава, но много хора вярват в магии и различни секти

че традицията мъжете да имат повече от една жена е започнала в миналото, когато религията е повелявала , в случай че брат му умре, мъжът да се ожени за съпругата, за да я защити. А в Мозамбик нямало ограничения колко жени може да има един мъж. При брака с първата само подписвал документ в който посочвал дали тя ще му е единствената жена или ще има и още

че средния брой членове на индийското семейство е между 6 и 8

че самолетния билет до Йоханесбург  струва около 600 евро (само в мечтите ни) а този между Индия и Шри Ланка - около 30 евро

а също така - научих как сливово дърво може да ражда праскови!

Може да съм попропуснала нещо, но и това си беше достатъчно хубаво за 3-4 прекрасно прекарани часа

Напоследък доста често сменях изгледа на блога.

И то не заради някаква неувереност или пък следване на модни тенденции ( хихи) ами защото

първо - съм достатъчно боса в тези неща, за да си направя мои си изглед, който да си ми харесва напълно и да не го сменям (предвид факта че напоследък се зарибявам по ТОЧКИ, нещо на точки щеше да е…или пък всъчщност не - щеше да има нарисувана Пипи, Вила Вилекула и коня на верандата )

второ - не мога просто да си сложа възможно най-изчистения скин. Някак си това не съм аз. Не искам да слагам и най-крещящото жълто-оранжево (да, аз съм си цветно, с преобладаващо жълто оранжево)  защото това отвлича погледа от написаното.

Затова се спрах на “ненатрапчиво слънчево”. Поне засега…