2nd
June
2007
Не, това не е пост за първи юни, защото всъщност вече е почти 3ти
Просто бях на Панаира на книгата в НДК и се сдобих с цели 5 книжки, а именно:
(започвам със сериозната, за да не си помисли някой че съвсем съм се вдетинила
)
“Спутник моя любов” на Харуки Мураками (сега чета “Норвежка гора”, по която Асето ме зариби)
“Карлсон от покрива отново лети” и “Ето го пак Карлсон от покрива” отлюбиматаАстрид Линдгрен. Как ме досрамя сам, че като бях по-малка нямах време за този Карлсон! И да…осъзнах всъщност, че съм си купила 2-ра и 3-та част…но ще си купя и първа
“Патиланци” на Ран Босилек - нещо което четох мнооого отдавна и помня, че много обичах.
“Дао-то на Пух” и “Дъ-то на Прасчо” на Бенджамин Хоф - отдавна се канех да си ги намеря тези книжици, нали толкова обичам Пух
Така де - оставих една сравнително солидна сума в НДК…но съм с около 5 пъти по-усмихната
:)
:)
А, освен това се възмутих, че имаше вход за изложението (поредната проява на непрозрачните методи на финансиране на НДК). Учудих се че в България има толкова много издателства ( и естествено се застоях най-много пред щанда на любимото ми “Колибри”). И разбрах, че в “Била” продават книги
(не ми се ще да мисля какъв жанр са).
2nd
June
2007
Вчера отбелязах деня на детето с посещение на концерта на INXS. Някои впечатления по въпроса…
Зала “Фестивална” не става особено за концерти. Макар че момчетата я напълниха, имаше какво още да се желае от акустиката. И от сигурността на стълбището - през цялото време се клатеше яко и аз си представях апокалиптични картини на срутване…
Новия вокал с безумното име J.D. Fortune нещо не ми го вдига. Момчето мяза повечко на метросексуален (хих) фен на Таркан, отколкото на вокал на INXS. Верно, че Майкъл Хътчънс си е Майкъл Хътчънс ама…освен това с голям зор го били намерили момчето. Представям си този ако е бил най-добрия кандидат, другите какви са…
На входа ни караха да си оставяме капачките от бутилките с минерална вода с гениалното обяснение “за да не замярате вокала с тях, че ако пак трябва да си търсят нов…”. Впоследствие обаче се оказа, че Туборг, като един от спонсорите на събитието, беше монополизирал терена и за жадните се предлагаше само и единствено бира.
Охраната имаше също така безумното изискване да не внасяме фотоапарати, като тези, които си носеха им ги вземаха и им казваха после да минат да си ги приберат. Слава Богу - не можаха да намерят моя в огромната ми чанта (едно прекрасно предимство на големите чанти и безпорядъка в тях:) ) Иначе пък как щях да им го дам само. Но цялото упражнение беше доста безмислено, тъй като хората си снимаха клипчета с телефоните така или иначе.
Новата мода при лиричните песни на концертите - няма запалки, но нека посветим с телефони!
Извод: не съм за масови концертни изяви, освено ако не харесвам ужасно много групата (какъвто не беше случая) , не съм с подобна компания фенове и не съм пийнала нещо вътрешносгряващо 