Вила Вилекула

Земята изплезила езикот жега и копнеж

Привижда ми се дъжд

Ходихме на “Лодки” да отпразнуваме с леко закъснение моя ден-ден:)Събрахме се доста хора, макар че аз уж мислех че почти никой не е останал в София - всички са я по чужбините, я в отпуска.

Обаче - Стаси, Лина, Митко, Момчи, Краси, Цвети, Катето, Петя, Марайке и Любо -прилична компанийка се получи. Стана доста смешно , защото Петя не знаела какво е “Лодки” и през цялото време си мислела, че ще ходим на Панчарево да гребем нещо си…това в неделя в 8 вечерта

След като недоразуменията бидоха разяснени си пийнахме - кой по мента, кой по бира и го ударихме на сладка приказка, така че хич не ни се тръгваше. Хубаво си е на “Лодките” , не се чува обичайния шум на София, така че някак забравяш къде си…само да не бяха тез пусти комари (мисля че този път минах метър, но следващия - едв али ще ми простят )

И толкова хубаво ми стана. Въпреки че бях написала в смс-а да не ми носят подаръци - всички се появиха с торбички, торбенца и торбиченца. Толкова неочаквано…

Сега съм горд собственик на още една (само че миниатюрна) кутийка за бижута, чифт странни обеци от кост с доста садистичен начин на закопчаване, зелено саксийно цвете от неизвестен вид, свещник с ароматно масло, огромно красиво ветило с йероглифи и книгата “Как да мислим като Леонардо Да Винчи”.

Ето затова не обичам да ме питат “Какво искаш за подарък?” . Най-хубавите подаръци са ми изненадите

Погледнах си календара на блога и осъзнах че съм писала едва ли не през ден този месец. А като си помисля, че не вярвах да продължа да пиша в този блог. Виждаше ми се малко леко несериозен на фона на дългите пространни и дълбокомислени трактати на блогърите-ветерани от Блогосферата. Лошо няма де -всеки си пише както му харесва и колкото хора, толкова и стилове.Както писах и преди - не мога да пиша дълго. Но се пристрастих И се уплаших да не ме обземе някаква форма на графомания.Споделих с приятелка а тя мъдро заключи:

Каква ти графомания, внимавай да не те хване клавиатуромания…

Best of U2

Black coffee с мъничко сладко руло (не мога да устоя)

Камбаните на Александър Невски

Мисли за това, че имам един верен приятел вече 9 години.

Усмихнат старт на деня

Този интересен тест, публикуван от Вени ме изкара, че съм всъщност на 18 години…

Ех, мечтии…

А, и голямо успокоение - щяла съм да умра на 80.

Каква файда като няма как да съм пак на 18

Плажно масло беше най-странният подарък, който получих за 25-тия си рожден ден. Изборът на подарък бе наложен от сериозното слънчево изгаряне, което получих на джип-сафарито в Боровец (абсолютно автентичен селскостопански тен на потник си нося ).

Останалите хубавинки бяха:

Огромен пъзел от 1000 парчета - картинката е с мостовете на прага. Искрено се надявам да посетя града наживо, преди да съм успяла да го наредя.

Mp3 Player - е, няма IPod , какво да се прави, но и Samsung върши добра работа. Най-хубавото е, че някой разсеян китаецбеше сложил 2-гигабайтов плеър в кутия за -гигабайтов. Така че получих бонус 1GB памет

Лампа с абажур от кожа от “Дар за горене”. Прекрасно, сега само трябва да намеря течен парафин за да я мажа редовно.

Шал, червен - пак от там

Гривна - имитация на сребро и още една - кожена от Орешака.

Познавайки моята мания за бижута (която си заслужава отделен пост) приятели ми подариха дървено ковчеже (доста големичко - колкото малка дамска чанта) за бижута. Плюс един чифт прекрасни обеци, разбира се (може би 100тния чифт) и едно такова висящо водно конче, което си закачих на абажура.

Слушалки ми подариха, но днес вече успях да ги скапя - този път китайците не се бяха постарали много.

А, да не забравя металическите моливи и скицник с 12 листа във формата на картички - доста мило и оригинално от страна на Асето и Мо.

И много усмивки, очаквани и неочаквани смс-и и обаждания и пожелания!

“Капитал” пише за лудницата около последната книга от поредицата за Хари Потър.

Наистина не мога да ги разбера тези хора - какво толкова - просто книга,нужно ли е такава масова истерия, да се тълпят по книжарниците и прочие.

Аз съм чела две или три от книжките на английски (мисля че беше Harry Potter and the Order of the Phoenix, Harry Potter and the Gobblet of Fire и Harry Potter and the Chamber of Secrets). Верно, стилът е увлекателен, историята - интересна, но чак пък толкова…

Още повече че в България англоезичното издание се продава на (безбожната поне според мен) цена от 50 лв.  Не знам как се харчи, но определено не е за всеки джоб А да си купуваш преводи със съмнително качество…

Измислянето на добри заглавия е изкуство, защото не захапе ли читателя кукичката на заглавието, значи сме го изтървали.

Има дни, в които измислям заглавия с лекота и други, когато това е най-непосилното нещо на света.

Малко ми е тъжно за колегите от “Пари” , защото имат ужасяващия навик да слагат заглавия от по 3-4 реда, с огромни думи,  които просто изморяват читателя и го отегчават още преди да е прочел заглавието докрай. Пример от днешния брой:

“Чугунолеене показва как се закалява печалбата”

Много страстоубийствена дума е това чугунолеене, би казал бившият ми шеф

Но, очевидно писането на дълги-предълги заглавия е на мода, защото във в-к “Струма” просто като прочетеш заглавията няма нужда да четеш текста. Всичко е казано вече!

“Ексдиректор на училище заряза даскалъка и подкара фадрома на мраморна кариера в Гърция за 1200 EUR на месец”

“Зам. председателят на парламента д-р Петър Берон загуби пари, документи и дебитни карти в гората, младежи ги върнаха в полицията на Разлог”

“Още 70 шивачки се предадоха и влязоха в цеховете на “Пиринтекс”, които остават блокирани, 640 се подписаха в подкрепа на искането за увеличение с 80 лв. на заплатите, само 70 за 60 лв.”

и култовото:

“Кон скочи на капака на автомобил в движение, 23-годишна дама изпадна в шок, спътникът й леко ранен”

Мда

В редакцията на “Труд” имало колона с най-разни куриозни и идиотски заглавия. Е, аз няма къде да я сложа тази колона, но пък мога да споделям любимите заглавия - така и така - това ми е работата.

За днес фаворит ми е бисера на “Стандарт” по повод един от моловете във Варна:

Три небостъргача щръкват във Варна (цитирам по памет)

Има неща, които никога няма да разбера.

Като например да си качваш краката по таблото на автомобила.

Лято. Жега в центъра на София. Лъскава черна кола с претенциозен собственик.

Радост за окото, примерно…

Почти…

На хубавото черно табло стърчи крак!И това е гледка, която се среща доволно честичко напоследък.

Да, ок…горещо е разбирам. Сигурно е мит този крак.

Обаче ми е селско. Миризливо и грозно, ше ма извините…

Последният ми уикенд мина под знака на пътуванията. Изчислих че за три дни съм навъртяла към 700- 800 км по пътищата на родината.

Маршрутът беше:

Петък , 13.30ч. - пътуване до Боровец

Събота, 13.00ч. - джип-сафари в Боровец

Събота, 15.00ч. - отпътуване за София

Събота, 18.00ч. - отпътуване за Велико Търново

Неделя, 8.30 ч. - отпътуване за Троянския манастир и Орешак

Понеделник, 8.45ч. - пътуване В.Търново-София  (което беше не 3 а 4 часа, поради факта, че ремонтират Лъвов мост)

Поводът да съм на Боровец, беше нещо като мини-семинар, организиран от Colliers , които бяха решили да поканят 20тина колеги журналисти и да ни обяснят някои основни неща за пазара на имоти. Похвална инициатива Съчетана с екстремно изживяване - джип-сафари през гората. Добре че бях в закрит джип, защото имаше и колеги, които нямаха това щастие, а на моменти бяхме твъърде близко до природата ;)  Стигнахме до едно място, наречено “Черната скала”, от което уж едно време хвърляли комунисти. Невероятно красиво и спокойно, както може да се види тук.  Трябва май по-честичко да ходя на такива места.

В неделя пък осъществихме дълго плануваното посещение на Троянския манастир. От там съм малко разочарована, тъй като не даваха да се правят снимки, дори в двора (а беше красиво). Затова пък на Орешака разгледахме всички палати с изложени предмети - от казан за ракия до много интересни китайски статуетки, издялани от корени, които бяха дарение на колекцията.

На връщане обядвахме в непритенциозно крайпътно ресторантче, а жегата в колата борихме с отворени прозорци и циганска (натурална и оригинална:) ) музика. Не искам да си представям как сме изглеждали отстрани