Вила Вилекула

…остаряваме бавно,

неусетно почти,

много видимо аз

много видимо аз

по-невидимо ти…”

Тази песничка съм пяла едно време когато още съм се возела в детската количка.

Мдам, времето си тече и това си е факт. Факт е и че преди около 9125 дни и 219 000 часа съм излязла на бял свят. И още от тогаз - на инат съм оживяла.

Четвърт век е сериозна работа. Но именно защото е сериозна, не мисля да вземам тази възраст толкова навътре:)

Да ми е честито и мерси на всички за смс-ите, подаръците и обажданията

Днес установих следното

The little black dress, makes a big difference.

Днес носих съвсем обикновена фланелена “малка черна рокля” на H&M. Без каквито и да е декорации.

И въпреки това ефектът беше близо до “wow” -просто класиката си е класика, дори в най-опростения и евтин вариант. Знам, че е клише, но днес наистина осъзнах - хубаво е човек да има няколко такива “вечни дрехи” в гардероба си. Правят нещата някак по-стилни

Днес беше сменен министърът на правосъдието - появи се една дама с доста селско излъчване - Миглена Тачева.

Не искам да съм предубедена, обаче още в самото начало тази жена ме настройва против себе си.

В интервю в емисията на БТВ в 19 часа днес, жената побърза да се изфука, че вече се срещнала с главния прокурор за да движи въпроса с медиците в Либия.

Excuse me, ама аз ли съм глупава, или това преоретизиране е мааалко странно? Нима медиците са най-важния проблем на българската правосъдна система? Всичко друго върви по мед и масло, нали…

Само на мен ли ми се струва, че тази извратена история и далавера с медиците започна да взима застрашително големи размери.  Колеги от БТВ , моля ви, недейте прекалява. Вече втори ден във вечерните ви емисии се говори почти само и единствено за МЕДИЦИТЕ В ЛИБИЯ

Цялата история с блогърите и МВР ме накара да се замисля колко е хубаво, че все пак в тази абсурдна държава има хора, които са способни да погледнат малко извън собствената си паничка и да се обединят около една идея и кауза.

Хубаво е, че ги има, защото това е тъй нареченото ни гражданско общество. Надявам се са много повече от хората, които са в списъка с реакциите на тази грозна проява на полицейщина.

Само че какво следва? Отговор или някакво официално становище от страна на Министерство на вътрешните работи липсва, не вярвам и да се получи. Всички ще си мълчат като бити задници най-малкото по три причини: първо - според мен за тях случилото се е няк’ва дреболия, а тия блогъри ще млъкнат скоро кат видят, че вече никой не им обръща внимание; второ - защото според мен случилото се илюстрира колко неграмотно са се отнесли органите на реда в случая - а никой не се кефи да си признае колко е глупав, нали ; трето - лято е бе хора, следователно на въпросните господа повече от всякога не им се занимава със сложни интелектуални дейности, включващи участието на повече от 3 от и без това оскъдните им мозъчни клетки.

Та…седя си и си мисля - какво ще произлезе от цялата тази работа. Дали ще е “всяко чудо за три дни” както изрази опасение един колега? Или ще се промени все пак нещо? Когато говорих с един колега за протестите за Странджа той каза “Знаеш ли, за пръв път тези протести може да успеят да спасят парка…”  И ние, надявам се, ще успеем да спасим личната си свобода и желание да имаме мнение тук и сега в България.

Съзнавам,че с този пост може би ще обидя някои “die hard” фенове на лицето Слави Трифонов, все още подвизаващо се като водещ на едно шоу по БТВ.

По принцип харесвам хората които успяват да се издигнат и преуспеят малко или много на базата на лични качества. Въпросния Слави Тр. може и да е от тях. Харесвах шоуто му до момента, в който не се самовъзприе и самообяви за инстанция и не започна да ми дава акъл от екрана какво да мисля, какво да правя и как да живея. Стана твърде компетентен по всички възможни въпроси на житието човешко.

От тогаз гледам да го избягвам и седя и се чудя как все още има хора, които му се възхищават…Добре, че не гледам почти телевизия да се ядосвам излишно.

Как да е де - мисълта ми беше за последната изцепка на господина - а именно да си води шоуто с тъмни очила. Оки, да кажем, че го разбирам и му съчувствам че има толкова сериозни проблеми с очите, искрено се надявам да оздравее човека, ама…не мога да си отговоря на един единствен въпрос:

Кое, г-н Трифонов,  налага да водите шоуто си лично, след като имате сериозни здравословни проблеми? Нима екипът не е достатъчно добър да се справи сам? Или не сте достатъчно добър мениджър да ги управлявате от разстояние?

Един приятел шотландец казваше:

There are two types of people that wear sunglasses in a room- first type are blind people, the second are arseholes.

Замислих се много дали фактът, че Слави води шоуто си с тъмни очила е следствие само на това, че има проблем с очите. Или по-скоро че спада към този втория тип хора

Всъщност, въпреки, че блогвайки автоматично се причислявам към “черните влечуги”, както колегата с красно име Зюмбюлев нарича блогъри и форумисти мисля че може да съм спокойна, че поне полицията няма да ме подгони.

Ми дааа, в блога ми не пише нито за Странджа, думата протест дори не се среща, няма и намек към опити за подстрекателство към разни нарушаващи обществения ред неща.

И не, това не е така, защото аз не подкрепям протестиращите. Напротив - искрено им се възхищавам и смятам, че именно тези хора са част от малкото останали не-лумпенизирани граждани на нашата мила родина. И не пиша за Странджа не защото ме е страх. Просто не изпитвам желание да пиша за това.

Не изпитвам желание, тъй като в цялата тази работа има нещо ужасно изкривено, грозно и тъжно. Не стига че в Абсурдистан престъпниците си управляват страната, въртят си далаверите и са недосегаеми…ами и в момента в който мислещите, активни хора, които искат да остане нещо от България решат да проявят позиция - се почват циганиите.

Каква ти позиция, какво ти гражданско общество - това не е на мода в България, отскорошна членка на ЕС и бързоразвиваща се икономика в началото на 21ви век.

Знам че да бъдат следени блоговете и привиквани за обяснения пишешещите си е соц-практика. Но не изключвам да продължава да се случва.

Това, в което искрено вярвам и се надявам, обаче, е че тези мислещите хора са достатъчно силни и смели и няма да спрат да отстояват позицията си!

When there is a will, there is a way.

Then…Keep walking

Днес намерих на улицата мъничко врабче.

Лежеше на една страна с отворена човчица и береше душица.

Стана ми жал, но никак не знаех как да му помогна. Отместих го на тротоара, и тъй като носех бутилка с вода, го понапръсках и му налях мъничко в капачката да си пийне ако е жадно. Може би трябваше да го взема със себе си. Или може би не. Дали ще се пребори само за живота си или …

Имаше период, когато се борех за изгубената душа на един човек.  Драпах със зъби и нокти, защото вярвах, че обичайки някого, мога да го накарам да се промени, да повярва в себе си и да бъде щастлив. Беше непосилно тежко и след всички усилия се чувствах изцедена и празна.

Тогава разбрах. Не това е смисълът. Да обичаш и да съчувстваш е едно. И е прекрасно. Но всеки си има черни дупки. И те са си негови. Сам си ги копаеш и сам си излизаш. Или пък ако ти харесва си оставаш и си копаеш още.

Така че, мили мои врабчета, да знаете че колкото и много да ви обичам - не винаги мога да ви спася ако вие не искате. Просто понякога съм твърде заета да спасявам себе си

Най-сетне намерих време да стигна до Борисовата.Много отдавна ми се искаше да избягам от мръсна София, посядвайки на някоя сенчеста пейка и четейки нещо хубаво.

Днес най-сетне се случи. Е, почти…

Отделих около два часа и се запътих към езерото с лилиите. Не че стигнах до там. Първо рекох да се закотвя на една хубава пейчица на главната алея, където макар че минаваше доста народ, ми се стори достатъчно спокойно. Оказа се обаче че идеята ми за “лично пространство” и неговото ненарушаване не съвапада с тази на другите. Една бабка почти веднага довтаса и с любезничка усмивка ме попита дали може да седне до мен. Нали си бях решила да почивам в собствената си компания, та деленето на съкровената пейка с някой друг не ми се понрави особено. Още повече че жената седна почти в мен. Не изчаках да ме заговори (сигурна съм, че рано или късно щеше да се случи неизбежното заговаряне) и се измъкнах.

Реших да походя по тревата. Но уви. Не беше толкова хубаво колкото си го мислех, представях и спомнях.  Тревата беше суха.

Една измъчена градска трева.

Намерих си пейка, по встрани, с надеждата, че няма да бъда отново обект на атака. Е, размина ми се на косъм - две жени тъкмо се бяха засилили и се отказаха в последния момент. Така поседях и почетох на спокойствие една странна книга на странна писателка с трудно запомнящо се име ( жената на Пол Остър де ) и имах възможностда зяпам хората.

Хубаво е, че имаше много хора с колела И млади хора които се разхождаха. Майки с деца. Един татко с дъщеря си, който се кокошинеше за да привлече вниманието на  приближаващата млада жена. Видя съпругът и в далечината, обаче, и направи рязък завой.

…

Добре облечена млада двойка, явно с претенции за стил и високо самочувствие. Момичето вървеше и люпеше семки. Тази откровена проява на простащина винаги ме е изумявала, а в случая беше още по-фрапиращо.

…

Отново двойка, този път около 50те. Жената прилично и спретнато облечена. Мъжът - гол до кръста. Космат и (предполага се) потен. Беше грозна гледка. Да, разбирам, на всички ни е горещо, но не виждам защо трябва да се изтезават околните с такива гледки!

…

Поседях около  час и нещо на моята пейка и се запътих към Попа.Тъй като имах доста време до срещата се пошлях доволно из околните улици. Има нещо толкова хубаво на Попа. Сигурно е защото можеш да видиш всякакви хора - но някак си имаш чувството, че всички са едни млади и безгрижни. Имаше едно момиче с огромни сини очи и ресници като на кукла. И дългокосо рижаво момче. Толкова хубаво и цветно в неделния следобед.

Бяхме после на “Лодки”, където пихме отново мента&спрайт (установих че спрайта никак не ми допада без мента:) ) и замезвахме с гумени мечета Haribo (които Драго беше донесъл от Бон - там била фабриката където се произвеждали). Оказа се “неочаквано добра комбинация”. Дори си направих “пияни мечоци” - пуснах няколко от по-смелите да поплуват в ментата:) “Лодките” също е хубавко място. Някакво островче в жегата и ходят някакви си свежи хора. Приятно е:) И този път дори нямаше от зверовитите комари …

Така си прекарах хубавата неделя, а утре отново ще си тананикам “Понеделник”