Вила Вилекула

Днес поставих световен рекорд по най-бързо купуване на обувки.

Влязох в магазина на път за една среща. Харесах си модел. Попитах за номер. Нямаха от този цвят. Бяха ми големи. Попитах пак за номер. Този път нямаха и от този цвят. Накрая си избрах кафевички. Галошки. Останах с тях. Платих. Написаха ми гаранционната карта. Пожелахме си “лека вечер”.

Всичко това за не повече от 5 минути!

Очевидно пред перспективата да газя босичка в дъжда (който макар и летен, е доста студен) се стопява всяка женска суета.

Днес мисля че станах професионална скачачка на дълъг скок.

Просто нямаше как - с тези локви по улиците.

Всичките ми обувки са мокри и подгизнали. Май единственият начин да се спася е да си купя гумени ботуши за риболов

Засега само се уча да скачам през локвите и да запазвам равновесие след скока.

А терен за тренировки - колкото щеш - такива хубави дупки изкопаха по “Шишман” напоследък. А на “Иван Вазов” ако бяха малко по-дълбоки, можеше дори да ги ползваме за басейн