Днес докато се разхождах близо до НДК видях група тийнове-чернодрешковци (по-скоро пънк отколкото метъл настроени).
Една девойка водеше момъка си на верижка за куче.
И той очевидно се кефеше.
Кучешки живот, а 
Винаги досега съм си мислела, че важните неща в живота ми се случват ей така, сами се разплитат и подреждат.
Така се получи със следването ми - мислех,че ще уча в София, за една вечер реших и отидох да се запиша във Варна. После, когато трябваше да дойда в София го реших за един уикенд.
Обикновено упражнението е - сядам и си разделям листа на две - за/против. Задавам си въпроси. Питам хората (даже ми се смеят че съм правела твърде големи проучвания - ми кво пък, искам да знам). Но в крайна сметка - накрая се вслушвам в това, което ми казва интуицията.
Така направих и днес. Трябваше да взема важно решение свързано с работата. По едно време ми стана зле - толкова много се бях забила да го мисля. А той отговорът бил лесен. Сега ми е по-леко.
Дано не забравя защо реших това. Ето това е върешната мотивация 
Днес ходих да купувам букет на една колежка, която имаше рожден ден.
Докато седях в тясното павилионче за цветя пред Театър 199 си мислех.
Колко е хубаво да си продавач на цветя.
По цял ден се намираш сред някакви невероятно пъстри и уханни творения на природата (не знам защо, но винаги се удивлявам като гледам как изящно са създадени цветята ).
После, взимаш тези цветя и се опитваш да ги съчетаеш така, че да казват нещо. Да носят послание. Да говорят на човека, за когото са предназначени през малкото оставащ им живот…
Заедно с тези цветове и аромати, ти подаряваш красота и емоция. Колко ли е хубаво да съзнаваш това. И да го правиш ден след ден!