Трудните решения
Винаги досега съм си мислела, че важните неща в живота ми се случват ей така, сами се разплитат и подреждат.
Така се получи със следването ми - мислех,че ще уча в София, за една вечер реших и отидох да се запиша във Варна. После, когато трябваше да дойда в София го реших за един уикенд.
Обикновено упражнението е - сядам и си разделям листа на две - за/против. Задавам си въпроси. Питам хората (даже ми се смеят че съм правела твърде големи проучвания - ми кво пък, искам да знам). Но в крайна сметка - накрая се вслушвам в това, което ми казва интуицията.
Така направих и днес. Трябваше да взема важно решение свързано с работата. По едно време ми стана зле - толкова много се бях забила да го мисля. А той отговорът бил лесен. Сега ми е по-леко.
Дано не забравя защо реших това. Ето това е върешната мотивация 