Вила Вилекула

Мама винаги ми казва “Не си прави много големи планове за нещо, че ще вземе да се провали.” Факт.Поне в настоящия случай на дълго мечтаната отпуска. Кроях стратегии как ще лежа на плажа и ще хвана хубав шоколадов тен, как ще се понауча да плувам…Мда. Плажът обаче е залят с разни неща…уж само южния, ама ме посъветваха да се повъздържам. Така че, казах си - като няма плаж - и коктейлите са плаж.Сбогом на тена, здравей “Пенчис” (най-доброто заведение за коктейли във Варна и околността) книжки и разходки из Морската

Иначе е забавно, ситуацията ражда доста лафове, като “Хайде да ходим до фе-ка (Фестивалия комплекс), който е близо до фе-калното море”, “Хайде да поизлеем малко “Тоалетно пате” в морето и после да гледаме как хората плуват по гръб”, “Я, на тази табела до плажа пише WC, явно всички знаят, че е морето е замърсено”.

Което е най-любопитно, Южният плаж на Варна, който според медиите е “официално затворен”, изобщо, ама изобщо не е затворен. Плацикат се хората като невидели. И на Южния и на Северния. Така че не се изненадвайте ако след няколко дни пише по вестниците, че хиляди туристи и варненци страдат от стомашно-чревни неразположения и кожни раздразнения, след като са се къпали в моренцето.

Живея доста близо до спешния център до кръговото на Сточна гара.Тази вечер, на път към къщи с едни приятели видяхме на “Васил Левски”, буквално на метри от този спешен център да лежи припаднала жена.

Решихме за всеки случай да се обадим в “Бърза помощ”, защото не знаехме дали жената не е наистина зле.

Разговорът протича горе-по следния начин (представено само от наша страна, сетете се сами за отговорите отсреща)

-Ало, добър вечер. Намираме се на “Васил Левски”, близо до сточна гара, тук на тротоара лежи жена…Не мърда…Не е контактна…Да, не знаем какво и е…Може да е пила…Няма ли да дойдете - все пак това е доста близо до вас…Не, не можем да определим, не сме специалисти…Размърда се, но не знаем какво може да е пила…Кога  да ви очакваме…Номерът ми е 088XXXXXX…Ок… В общи линии казаха че ще дойдат ако и когато решат.

През това време жената се размърда (очевидно беше доста пияна). Успя да седне и дори ни изфъфли, че иска цигара. Обяснихме и, че сме викнали “Бърза помощ”, при което тя ни изгледа с насмешка и каза с най-горчивата усмивка, която съм виждала наскоро: “Ха, каква “Бърза помощ” бе, тия са “Смъртна помощ” .

Не искам да съдя никого, защото знам колко тежка е тази професия, как лекарите са нископлатени и сигурно в този спешен център получават по стотици подобни обаждания на ден. Само че, не мога да не се запитам как точно успяват да преценят кое наистина е спешно и кое може да мине без да се ходи, между другото Защото ми се беше случило (този път във Варна, отново на метри от Окръжна болница) да звъня в “Бърза помощ” заради възрастна жена, която се задушаваше. Tе най-спокойно ми обясниха да се обадя на личния и лекар. Когато се свързах с него ми казаха, че “няма как  да излезе, защото има приемни часове”.  Слава Богу, жената се оправи, но аз само се моля да не се случва нещо сериозно, че не знам дали ще съм от късметлиите, при които “Бърза помощ” ще реши че си струва да иде.

Днес беше сменен министърът на правосъдието - появи се една дама с доста селско излъчване - Миглена Тачева.

Не искам да съм предубедена, обаче още в самото начало тази жена ме настройва против себе си.

В интервю в емисията на БТВ в 19 часа днес, жената побърза да се изфука, че вече се срещнала с главния прокурор за да движи въпроса с медиците в Либия.

Excuse me, ама аз ли съм глупава, или това преоретизиране е мааалко странно? Нима медиците са най-важния проблем на българската правосъдна система? Всичко друго върви по мед и масло, нали…

Само на мен ли ми се струва, че тази извратена история и далавера с медиците започна да взима застрашително големи размери.  Колеги от БТВ , моля ви, недейте прекалява. Вече втори ден във вечерните ви емисии се говори почти само и единствено за МЕДИЦИТЕ В ЛИБИЯ

Цялата история с блогърите и МВР ме накара да се замисля колко е хубаво, че все пак в тази абсурдна държава има хора, които са способни да погледнат малко извън собствената си паничка и да се обединят около една идея и кауза.

Хубаво е, че ги има, защото това е тъй нареченото ни гражданско общество. Надявам се са много повече от хората, които са в списъка с реакциите на тази грозна проява на полицейщина.

Само че какво следва? Отговор или някакво официално становище от страна на Министерство на вътрешните работи липсва, не вярвам и да се получи. Всички ще си мълчат като бити задници най-малкото по три причини: първо - според мен за тях случилото се е няк’ва дреболия, а тия блогъри ще млъкнат скоро кат видят, че вече никой не им обръща внимание; второ - защото според мен случилото се илюстрира колко неграмотно са се отнесли органите на реда в случая - а никой не се кефи да си признае колко е глупав, нали ; трето - лято е бе хора, следователно на въпросните господа повече от всякога не им се занимава със сложни интелектуални дейности, включващи участието на повече от 3 от и без това оскъдните им мозъчни клетки.

Та…седя си и си мисля - какво ще произлезе от цялата тази работа. Дали ще е “всяко чудо за три дни” както изрази опасение един колега? Или ще се промени все пак нещо? Когато говорих с един колега за протестите за Странджа той каза “Знаеш ли, за пръв път тези протести може да успеят да спасят парка…”  И ние, надявам се, ще успеем да спасим личната си свобода и желание да имаме мнение тук и сега в България.

Всъщност, въпреки, че блогвайки автоматично се причислявам към “черните влечуги”, както колегата с красно име Зюмбюлев нарича блогъри и форумисти мисля че може да съм спокойна, че поне полицията няма да ме подгони.

Ми дааа, в блога ми не пише нито за Странджа, думата протест дори не се среща, няма и намек към опити за подстрекателство към разни нарушаващи обществения ред неща.

И не, това не е така, защото аз не подкрепям протестиращите. Напротив - искрено им се възхищавам и смятам, че именно тези хора са част от малкото останали не-лумпенизирани граждани на нашата мила родина. И не пиша за Странджа не защото ме е страх. Просто не изпитвам желание да пиша за това.

Не изпитвам желание, тъй като в цялата тази работа има нещо ужасно изкривено, грозно и тъжно. Не стига че в Абсурдистан престъпниците си управляват страната, въртят си далаверите и са недосегаеми…ами и в момента в който мислещите, активни хора, които искат да остане нещо от България решат да проявят позиция - се почват циганиите.

Каква ти позиция, какво ти гражданско общество - това не е на мода в България, отскорошна членка на ЕС и бързоразвиваща се икономика в началото на 21ви век.

Знам че да бъдат следени блоговете и привиквани за обяснения пишешещите си е соц-практика. Но не изключвам да продължава да се случва.

Това, в което искрено вярвам и се надявам, обаче, е че тези мислещите хора са достатъчно силни и смели и няма да спрат да отстояват позицията си!

When there is a will, there is a way.

Then…Keep walking