Вила Вилекула

Боса нова.Пясък.

Вълни.

Коктейли на плажа.

Животът offline е прекрасен

Отпивам бавно от зеления чай с кокос, който си купих днес от Магазинчето за време и чай (на Княз Борис I 65, ако още не сте го посетили).Слушам Sueno Y Muero  (тук някой да помогне, че испанския ми хич го няма). Вея си с огромното ветрило, което Катето ми подари за рожденния ден.

Затварям очи. Нищо не разбирам от текста, може би само ” pensando en tus besos”.  Представям си  плаж. Вълни  и  целувки.  Пълна хармония и красота. Само да можех да видя лицето на този мъж…

Не обичам да пия много чай. Може би е наследство от майка ми, според която чай се пие само ако те боли гърло.Или пък всъщност - не че не обичам, просто нямам навик да пия. Но пък нали навиците са затова - да се създават.

И ето, днес  се престраших да ида в магазинчето за чай. След като подуших почти всички прекрасни чайове на едната лавица (Йоги, черен с шоколад, бял, зелен с жасмин и прочие) си купих малко зелен с кокос (странно, никак не обичам кокос, но този чай ухаеше абсолютно вълшебно).

Заедно с чая си купих и една малка бяла лъжичка, много симпатична. Но възниква проблем - нямам хубава тенекиена кутия за чай Миналата седмица в магазина за 1 евро на “Раковска” открих жестоки кутии - бели с ярко зелени капачета и надписи Coffee и Tea. Както можете да се досетите - взех си само кутия за кафе и сега ме е яд ужасно…защото няма вече такива :(  Някой да има идея къде се продават закачливо-симпатични кутии за чай които не са целите в китайски йероглифи (нямам нищо против братския китайски народ, просто не ме кефят тези кутии)?

А иначе като се замисля може би най-хубавия чай, който някога съм пила беше хималайския в Апарт:ментал А, и чаят с масала и мляко на Ануки, който пихме преди тя да си тръгне от Варна през лятото на 2004-та.

Искам след време да се обърна назад и да имам повече хубави спомени с чай

Искам да се забранят всички рожденни и именни дни до края на месец август!

Ма на какво прилича това - вчера един рожденник, днес още един и двама именници.

Може ли само изкушения.

Шоколадчета After Eight и пияни вишни и таралежки.

Кой може да им устои? Аз защото не мога.

Ммммммм Да са живи и здрави колегите

Днес ходих да купувам букет на една колежка, която имаше рожден ден.

Докато седях  в тясното павилионче за цветя пред Театър 199 си мислех.

Колко е хубаво да си продавач на цветя.

По цял ден се намираш сред някакви невероятно пъстри и уханни творения на природата (не знам защо, но винаги се удивлявам като гледам как изящно са създадени цветята ).

После, взимаш тези цветя и се опитваш да ги съчетаеш така, че да казват нещо. Да носят послание. Да говорят на човека, за когото са предназначени през малкото оставащ им живот…

Заедно с тези цветове и аромати, ти подаряваш красота и емоция. Колко ли е хубаво да съзнаваш това. И да го правиш ден след ден!

Навън е

мокро

мрачно

и студено.

Но у дома е топло. Запалих си свещи. Направих си зелен чай в зелената чаша, която Пеца ми донесе отвъд океана. Пуснах си Сезариа Евора.

И гледам Александър Невски на фона на индиговото небе.

Един от моментите, в които нито можеш да отнемеш, нито да прибавиш нещо за да стане по-хубаво.

Днес, докато чаках Асето и сестричката и за да осъществим плана “Изложба испански майстори- магазин за венецианско стъкло Punto Accessori (на “Шипка” 6)- Апарт: ментал” си купих от една сергия на Софийския стиховете на Далчев.

Обичам много Далчев - толкова градски поет. Излющените фасади, задните дворове и старите ръждясали софийски тераси са в неговите стихове. А строфите му се прокрадват по тесните павирани улички по центъра. Особено през уикенда и преди да завали…

Днес валя. Затова и стихотворението, което по изключение (хич не съм много поетично ограмотена, признавам:) ) публикувам тук е дъждовно.

ДЪЖД

Някой с шепи пшенични зърна хвърля шумно на покрива,
изгладнели петли се нахвърлят и лудо кълват:
по мъхнатите криви стрехи и по тъмните дворове
бие шумно и трака, разсипан във мрака, дъждът.

Падат тежки зърна и поникват от тях дълги класове
от земята дори до високото сиво небе
и сред тях като дяволски гибелни гъби израстват
много черни чадъри над локви от мръсна вода.

Цяла нощ трака лудо разсипан дъждът по стрехите
и кълват цяла нощ тези зли ненаситни петли,
а на утрото ето го слънцето пак пред вратите ни
като жълт и голям с изкълвани зърна слънчоглед.

Напоследък опитвам все хубави и интересни коктейли.

Снощи - Карибско Мохито в “Бар на края на Вселената”

Основата е мохито, но към любимата комбинация от ром, лайм, захарен сироп и  мента имаше добавенисвежи ягоди и ананас. Мнооого вкусно

А тази вечер си направих неочаквано проста, вкусна и здравословна вечеря.

Кисело мляко+ корнфлейкс (има едни от тези обикновените- с мед и кокос) и ябълки.

И здравословното може да има добър вкус

Ходихме на “Лодки” да отпразнуваме с леко закъснение моя ден-ден:)Събрахме се доста хора, макар че аз уж мислех че почти никой не е останал в София - всички са я по чужбините, я в отпуска.

Обаче - Стаси, Лина, Митко, Момчи, Краси, Цвети, Катето, Петя, Марайке и Любо -прилична компанийка се получи. Стана доста смешно , защото Петя не знаела какво е “Лодки” и през цялото време си мислела, че ще ходим на Панчарево да гребем нещо си…това в неделя в 8 вечерта

След като недоразуменията бидоха разяснени си пийнахме - кой по мента, кой по бира и го ударихме на сладка приказка, така че хич не ни се тръгваше. Хубаво си е на “Лодките” , не се чува обичайния шум на София, така че някак забравяш къде си…само да не бяха тез пусти комари (мисля че този път минах метър, но следващия - едв али ще ми простят )

И толкова хубаво ми стана. Въпреки че бях написала в смс-а да не ми носят подаръци - всички се появиха с торбички, торбенца и торбиченца. Толкова неочаквано…

Сега съм горд собственик на още една (само че миниатюрна) кутийка за бижута, чифт странни обеци от кост с доста садистичен начин на закопчаване, зелено саксийно цвете от неизвестен вид, свещник с ароматно масло, огромно красиво ветило с йероглифи и книгата “Как да мислим като Леонардо Да Винчи”.

Ето затова не обичам да ме питат “Какво искаш за подарък?” . Най-хубавите подаръци са ми изненадите

Best of U2

Black coffee с мъничко сладко руло (не мога да устоя)

Камбаните на Александър Невски

Мисли за това, че имам един верен приятел вече 9 години.

Усмихнат старт на деня