Вила Вилекула

Тъкмо изгледах Fracture.

Във филма има един монолог, където се казва, че всички  винаги чакаме нещо.

Да свърши. Да започне. Да се случи. Да не се случи.

Чакаме напрегнато. Настръхнали. Чакаме със страх. Чакаме с надежда.

Всъщност от цялото това чакане не ни остава време да живеем тук и сега.

Тъкмо ни се случи нещо красиво. Неповторимо и мимолетно.

А ние вече си мислим как ще разкажем за това на приятелите си…

Но именно в тези мигове на случване се измъкваме от чакалнята на живота.

Нямате ли чувството, че тогава времето просто няма значение?

Днес мисля че станах професионална скачачка на дълъг скок.

Просто нямаше как - с тези локви по улиците.

Всичките ми обувки са мокри и подгизнали. Май единственият начин да се спася е да си купя гумени ботуши за риболов

Засега само се уча да скачам през локвите и да запазвам равновесие след скока.

А терен за тренировки - колкото щеш - такива хубави дупки изкопаха по “Шишман” напоследък. А на “Иван Вазов” ако бяха малко по-дълбоки, можеше дори да ги ползваме за басейн

Този интересен тест, публикуван от Вени ме изкара, че съм всъщност на 18 години…

Ех, мечтии…

А, и голямо успокоение - щяла съм да умра на 80.

Каква файда като няма как да съм пак на 18

Плажно масло беше най-странният подарък, който получих за 25-тия си рожден ден. Изборът на подарък бе наложен от сериозното слънчево изгаряне, което получих на джип-сафарито в Боровец (абсолютно автентичен селскостопански тен на потник си нося ).

Останалите хубавинки бяха:

Огромен пъзел от 1000 парчета - картинката е с мостовете на прага. Искрено се надявам да посетя града наживо, преди да съм успяла да го наредя.

Mp3 Player - е, няма IPod , какво да се прави, но и Samsung върши добра работа. Най-хубавото е, че някой разсеян китаецбеше сложил 2-гигабайтов плеър в кутия за -гигабайтов. Така че получих бонус 1GB памет

Лампа с абажур от кожа от “Дар за горене”. Прекрасно, сега само трябва да намеря течен парафин за да я мажа редовно.

Шал, червен - пак от там

Гривна - имитация на сребро и още една - кожена от Орешака.

Познавайки моята мания за бижута (която си заслужава отделен пост) приятели ми подариха дървено ковчеже (доста големичко - колкото малка дамска чанта) за бижута. Плюс един чифт прекрасни обеци, разбира се (може би 100тния чифт) и едно такова висящо водно конче, което си закачих на абажура.

Слушалки ми подариха, но днес вече успях да ги скапя - този път китайците не се бяха постарали много.

А, да не забравя металическите моливи и скицник с 12 листа във формата на картички - доста мило и оригинално от страна на Асето и Мо.

И много усмивки, очаквани и неочаквани смс-и и обаждания и пожелания!

…остаряваме бавно,

неусетно почти,

много видимо аз

много видимо аз

по-невидимо ти…”

Тази песничка съм пяла едно време когато още съм се возела в детската количка.

Мдам, времето си тече и това си е факт. Факт е и че преди около 9125 дни и 219 000 часа съм излязла на бял свят. И още от тогаз - на инат съм оживяла.

Четвърт век е сериозна работа. Но именно защото е сериозна, не мисля да вземам тази възраст толкова навътре:)

Да ми е честито и мерси на всички за смс-ите, подаръците и обажданията

Нямам особено ясен спомен, ама някаква интуиция ми подсказва, че на тази дата преди 6 години ми беше бала (може и на 23-ти да е било взъщност).

Какво си спомням ли?

Роклята - дълга,с много дантела и висока талия. Хубава, но естествено впоследствие неизползваема. Чантата също.

Бижутата - сребро и седеф. Слагам ги рядко…

Обувките - бяха безсрамно евтини на фона на тези, които съученичките ми си бяха купили…И после ходих с тях на салса. Още ги пазя, ама май трябва да ги разкарам че се скъсаха…

Самата вечер…не мога да се сетя дали валеше както сега …по-скоро е възможно да е имало леки превалявания, но нищо съществено.

Бяхме в “Интера” - много лош избор на място. После в една забутана механа на Арбанаси, където между 3 и 5 слушахме една и съща касета с чалга…

После по някое време като се съмна ходихме да ядем и аз шляпах боса (защото заваля) по главната да търся отворен магазин за да купя бутилка шампанско за да черпя едни приятели.

Дам…като цяло съм много против цялата история с баловете. Някакви келеша трошат грешни пари (с които може да се финансира една година обучение в универистета или поне нещо по-смислено) за да се покажат колко са фешън, кул, готени и прочия прояви на излишна показност. Всъщност всички знаят, че родителите са спестявали сума ти време, че родата е помогнала кой с кво може. И че не е важно абитуриента да се чувства добре, важно е комшиите да висят по балконите и да цъкат “вай вай, то наш’то гардже най-хубаво”. Айде без такива…ако цялата дандания е имала смисъл преди 40 години, когато гимназистите не са имали толкова лесно достъп до “живота на големите”, то днес, когато децата си имат гаджета от 6 годишни, за пръв път правят секс на 10 и в междучасията си пийват (в най-добрия случай) бира…цялата тази работа с баловете ми прилича на смешен маскарад и парад на еснафщината

…със своя сив рефрен,
защото теб те няма в този празен ден.
В луната отразен те виждам как си още тук
и пак не мога да заспя в цветен сън.

Много любима песен на Ваня Щерева.

Днес дъждът продължи да  разказва истории. И да сближава хората.

Докато чаках 280 на Плиска една възрастна жена ме попита дали може да се приюти под чадъра ми. Стана ми странно и хубаво

Днес най-сетне заваля.

Обичам дъжда. Той някак си освобождава и успокоява…като плача, може би.

Харесва ми да гледам как при първите големи капки, паднали върху нажежените тротоари, хората се суетят и чудят къде да се скрият.  Допада ми как ухае след дъжд - някакво особено усещане за близост до утробата на земята.

Днес от много работа пропуснах да видя дали е имало дъга. Някой случайно да я забелязал?

Преди малко докато гледах “Ъндърграуд” се замислих за погребенията на разни големи диктатори и държавни мъже.

Помня, когато мама ми разправяше като била още ученичка и умрял Сталин. Тогава ги строили всички да плачат дружно, а тя нали си е шматчица била, та нещо не разбрала какво толкоз му е тъжното и се подхилквала, щото всички наоколо ужасно смешно са циврели явно:)

Цялата тази работа с почестите ми се вижда малко пропагандна. Народът или жали държавния си глава защото го обича (и съответно главата си е вършил работата) или просто защото някой е накарал народа да вярва, че държавния глава заслужава да бъде обичан и съответно изпращан с почести. Странно е някак… Въпреки че ужасно съжалявам, че не можах да ида в мавзолея преди да го съборят и да видя мумията на Георги Димитров.

 И друго нещо съжалявам. Не знам защо, ама си мисля, че ако вземе че умре някой политик, хората няма да се стичат на тълпи да го изпратят. И то не само защото няма пропаганда, ами просто защото тук никой вече не вярва, че политиците си вършат работата.

Тази вечер  беше хубава…

Запознах се в един магазин с момиче, което каза че с танцуване на салса по 3 часа всяка вечер се свалят много килца и тя била станала 44 когато танцувала. Малко беше трудно да и повярвам, че май беше по-закръкленка и от мен:) Представи ми се като Кари - мисля че се възприемаше като Кари Брадшоу от Sex&the city. Това беше просто неумолимо смешно.

*** 

 Бяхме седнали в градината на MRPizza на “Неофит Рилски”(бившето Авалон). Там е хубаво…като цяло обичам такива вътрешни дворчета. Имаше един хубав голям котарак от другата страна на оградата. Беше явно любовчия, защото половината от едното му ухо го нямаше Храних го с пица, а той лакомо протягаше лапа в процепчето на оградата…

 ***

Бяхме с Лиана и Меган. Лиана е толкова невероятна - висока само 1.50 м, а толкова енергична и позитивна, опасна направо. Кокори ги ония големи тъмни очи ини убеждава как в Армения това, в Армения онова. Абсолютен образ! А Меаган казва че в Армения всички са толкова готини. Май си струва да я посетя таз страна. Още повече като чух за фабриките за коняк, вино, бира и шампанско А да, опитвахме се да обясним разликата между “прошляк” и “плужек” на английски.

Та…пролет е…и се случват такива хубави неща