Вила Вилекула

Въпреки, че много обичам това място, се налага да се преместя.

Наистина ми е тъжно, че трябва да го изоставя, но просто не бих могла да понеса блогът ми да се срине за трети път. И да гледам празна страничка.

Новият адрес е: http://vilekula.wordpress.com за тези, които обичат да ме четат.

Надявам се, че администраторите на bloghub няма да изтрият този блог, тъй като все още имам нужда от него.

До скорошни срещи на топъл шоколад ( той остава все тъй сладък, само се местим в дънера на друго дърво )

Както е известно пътят София-Варна е дългичък Затова имах възможност да науча две нови думи, които никак ама никак не са politically correct но пък са забавни.Pedigree (като кучешката храна) -  май се сещате за значението.

Скрита лимонка със значение на лесбийка.

Сега чакам да бъда обявена в нехуманно отношение и дискриминация.

Митко (обяснява защо приятелката му закъснява): Абе Ели ще се забави, щото нали кара шофьорски курсове и днес май е нещо на регулировчик…Любо ( любопитно): И той какво точно и регулира?

***

Влади обяснява особеностите на своя нов автомобил:

При мен педалите са обратни!

Просто не издържах пред красотата на това заглавие.

Трябва да го пост-на:

“Митко Пайнера става ГЕРБ-ер”

За съжаление май гербера увяхна много бързо

- Свестните мъже не се срещат на всяка крачка…

-Значи трябва да се ходи по-често пеша!

Днес докато се разхождах близо до НДК видях група тийнове-чернодрешковци (по-скоро пънк отколкото метъл настроени).

Една девойка водеше момъка си на верижка за куче.

И той очевидно се кефеше.

Кучешки живот, а

Обаждам се на едни приятели онзи ден и чувам

“О, добре сме. Намираме се в болницата в Малко Търново”

Хм, казвам си. Какво се е случило? И защо са в болница? Дано не е сериозно…

Оказва се, че в Малко Търново болницата се помещава само на първия етаж на сградата, а отгоре има хотелски стаи.

Това в случай, че пътувате натам и ви се наложи

Ако продължават да назначават още мениджъри няма да има кого да менажират.

И ще настане голяма менажерия

Крачат хората със слушалките си.

Аз се чудех защо не се чуваме.

Защото всички слушаме музика?

Макар че от 8 минути е вече Tuesday се чувствах някак длъжна да споделя…

То не е точно хайку, а нещо, което съм написала в един друг дъждовен ден, само че през май:

дъждът пада на едри тежки капки
а хората бягат от него
сякаш ще им направи нещо
той е толкова нежен всъщност…