Вила Вилекула

Въпреки, че много обичам това място, се налага да се преместя.

Наистина ми е тъжно, че трябва да го изоставя, но просто не бих могла да понеса блогът ми да се срине за трети път. И да гледам празна страничка.

Новият адрес е: http://vilekula.wordpress.com за тези, които обичат да ме четат.

Надявам се, че администраторите на bloghub няма да изтрият този блог, тъй като все още имам нужда от него.

До скорошни срещи на топъл шоколад ( той остава все тъй сладък, само се местим в дънера на друго дърво )

Отпивам бавно от зеления чай с кокос, който си купих днес от Магазинчето за време и чай (на Княз Борис I 65, ако още не сте го посетили).Слушам Sueno Y Muero  (тук някой да помогне, че испанския ми хич го няма). Вея си с огромното ветрило, което Катето ми подари за рожденния ден.

Затварям очи. Нищо не разбирам от текста, може би само ” pensando en tus besos”.  Представям си  плаж. Вълни  и  целувки.  Пълна хармония и красота. Само да можех да видя лицето на този мъж…

Искам да се забранят всички рожденни и именни дни до края на месец август!

Ма на какво прилича това - вчера един рожденник, днес още един и двама именници.

Може ли само изкушения.

Шоколадчета After Eight и пияни вишни и таралежки.

Кой може да им устои? Аз защото не мога.

Ммммммм Да са живи и здрави колегите

Днес поставих световен рекорд по най-бързо купуване на обувки.

Влязох в магазина на път за една среща. Харесах си модел. Попитах за номер. Нямаха от този цвят. Бяха ми големи. Попитах пак за номер. Този път нямаха и от този цвят. Накрая си избрах кафевички. Галошки. Останах с тях. Платих. Написаха ми гаранционната карта. Пожелахме си “лека вечер”.

Всичко това за не повече от 5 минути!

Очевидно пред перспективата да газя босичка в дъжда (който макар и летен, е доста студен) се стопява всяка женска суета.

Днес мисля че станах професионална скачачка на дълъг скок.

Просто нямаше как - с тези локви по улиците.

Всичките ми обувки са мокри и подгизнали. Май единственият начин да се спася е да си купя гумени ботуши за риболов

Засега само се уча да скачам през локвите и да запазвам равновесие след скока.

А терен за тренировки - колкото щеш - такива хубави дупки изкопаха по “Шишман” напоследък. А на “Иван Вазов” ако бяха малко по-дълбоки, можеше дори да ги ползваме за басейн

В петък имах “щастието” да посетя въпросните два магазина.

Да, заплащането не ми позволява да си пазарувам маркови дрехи, затова понякога минавам през тези магазини.

Обаче в повечето случаи настроението ми следва траекторията ентусиазъм-отрезвяване-ужасно разочарование-лека тъга с горчив привкус.

Последното посещение не беше изключение. В Sprider макар да има някакви що годе прилични попадения, имам чувството, че по-голямата част са парцали, които ще се разпаднат на второто пране (може и да не съм далеч от истината). Освен това май обслужването не е на много високо ниво ( а аз съм злопаметна, помня как веднъж едва не ме изгониха, когато почти се бях прежалила да дам 50 лева за една нищо-особено-не-е рокля). Как да е - пробвах няколко неща, накрая си купих една бяла пола, едно от малкото прилично изглеждащи неща в магазина.

В Terranova - подобна драма. Там всичко намаленко, хубавко, шаренко цветничко. Е, да ама аз нещо не можах да се видя на черешки, сърчица, ябълки, точки и чертички. Нито на воланчета и финтифлюшки. Как да е - да кажем,че бих ги преживяла ако имаха мъъъничко по-големи номерца на някои от тениските. Язък - ако не си 50 кила не можеш да си пазариш в Terranova. Тва е положението! А, да …пробвах един потник и се оказа че е толкова зле ушит, че страничния ръб се намираше горе долу където трябваше да ми е деколтето.

Отказах се от фешън напънит. Може да е за добро - и без това гардеробчето се пука по шевовете

Навън е

мокро

мрачно

и студено.

Но у дома е топло. Запалих си свещи. Направих си зелен чай в зелената чаша, която Пеца ми донесе отвъд океана. Пуснах си Сезариа Евора.

И гледам Александър Невски на фона на индиговото небе.

Един от моментите, в които нито можеш да отнемеш, нито да прибавиш нещо за да стане по-хубаво.

“Капитал” бе избран за Superbrand.

Когато за пръв път чух за брандинг в АИЕСЕК много ми хареса идеята.

Когато ми я обясниха, попитах “Не е ли по-добре като основа да започнем да изпълняваме поетото обещание към клиентите си и след това да се бием в гърдите че сме по-по-най”. Тогава ми се изсмяха и избълваха срещу мен обичайният поток от безмислени заучени думи, който идваше да рече “абе зарежи, нека сме велики, пък за изпълнение на поети обещания ще мислим после”.

Не знам какъв се очаква да е brand promise-а на Superbrand, ама искам да вярвам, че “Капитал” ще изпълни обещанието си да дава качество на читателите. И да се развива към по-добро, което, при липса на сериозна конкуренция е доста трудно според мен.

Добавено на 3.08 в 00.42 ч.

В блога на “Капитал” Кандов е пуснал анкета “Ще ви липсва ли “Капитал”?  

Отговорите са достатъчно красноречиви.

Напоследък опитвам все хубави и интересни коктейли.

Снощи - Карибско Мохито в “Бар на края на Вселената”

Основата е мохито, но към любимата комбинация от ром, лайм, захарен сироп и  мента имаше добавенисвежи ягоди и ананас. Мнооого вкусно

А тази вечер си направих неочаквано проста, вкусна и здравословна вечеря.

Кисело мляко+ корнфлейкс (има едни от тези обикновените- с мед и кокос) и ябълки.

И здравословното може да има добър вкус

Best of U2

Black coffee с мъничко сладко руло (не мога да устоя)

Камбаните на Александър Невски

Мисли за това, че имам един верен приятел вече 9 години.

Усмихнат старт на деня