Вила Вилекула

По примера на Вера и няколко дни след Световния блогоден и аз реших да сложа тук някои интересни за мен блогове.

Ето ги и тях:

A sort of fairytale  - повечко снимки, отколкото писанки. Много хубави при все това

Funky colours - още един по-скоро визуален отколкото описателен блог на един малдеж от Бургас

Зелената вещичка, тип “Фея”  - с това момиче се запознах на едно интервю за работа, после случайно намерих блога и в нета. Светът е малък, ама съвсем наистина.

Свърталището за чорапи  - увлекателно:) Спечели ме с една статия за моловете (ех тези професионални изкривявания…)

Галерия на усмивките - в момента бих го описала като “приключенията на едно дребосъче на американска земя”

Такива ми ти работи…и още има, ама айде на порции, да не присяда

Обаждам се на едни приятели онзи ден и чувам

“О, добре сме. Намираме се в болницата в Малко Търново”

Хм, казвам си. Какво се е случило? И защо са в болница? Дано не е сериозно…

Оказва се, че в Малко Търново болницата се помещава само на първия етаж на сградата, а отгоре има хотелски стаи.

Това в случай, че пътувате натам и ви се наложи

Днес, докато чаках Асето и сестричката и за да осъществим плана “Изложба испански майстори- магазин за венецианско стъкло Punto Accessori (на “Шипка” 6)- Апарт: ментал” си купих от една сергия на Софийския стиховете на Далчев.

Обичам много Далчев - толкова градски поет. Излющените фасади, задните дворове и старите ръждясали софийски тераси са в неговите стихове. А строфите му се прокрадват по тесните павирани улички по центъра. Особено през уикенда и преди да завали…

Днес валя. Затова и стихотворението, което по изключение (хич не съм много поетично ограмотена, признавам:) ) публикувам тук е дъждовно.

ДЪЖД

Някой с шепи пшенични зърна хвърля шумно на покрива,
изгладнели петли се нахвърлят и лудо кълват:
по мъхнатите криви стрехи и по тъмните дворове
бие шумно и трака, разсипан във мрака, дъждът.

Падат тежки зърна и поникват от тях дълги класове
от земята дори до високото сиво небе
и сред тях като дяволски гибелни гъби израстват
много черни чадъри над локви от мръсна вода.

Цяла нощ трака лудо разсипан дъждът по стрехите
и кълват цяла нощ тези зли ненаситни петли,
а на утрото ето го слънцето пак пред вратите ни
като жълт и голям с изкълвани зърна слънчоглед.

Този интересен тест, публикуван от Вени ме изкара, че съм всъщност на 18 години…

Ех, мечтии…

А, и голямо успокоение - щяла съм да умра на 80.

Каква файда като няма как да съм пак на 18

Днес при нас попадна интересно и интригуващо прес-съобщение, което беше озаглавено

Уникално съоръжение ще брои сексуално задоволените у нас

и продължаваше в доста жинерадостен тон да реди безмислици от рода на “левитра дрес-код”, “Мис Ерекция” и ” 00001…чукнаха тук”.

Брилянтната до безумие ПР кампания се предвожда от (естествено) силиконовата фолкаджийка Камелия, която днес открила “уникалното съоръжение”.

Все съм вярвала че за ПР безумиците има някаква граница, обаче този текст ме простря на пода. Между другото, цялото прес-съобщение се намира на “обновения сайт” www.erekcia.com (кликайте до скъсване, за да се радват хората че броят на “чукналите” там се увеличава ). Там са и снимките на Камелия в обичайни пози и с (хм…по-скоро без) обичайно облекло.

Не знам “Левитра” какво вдига обаче на мен този П-шедевр ми го вдигна за цял ден.

Настроението де

Миналата седмица една приятелка, която ходи в Щатите ми донесе молив от къщата на Хемингуей. Много писателски подарък На молива имаше нарисувани котки.

Едва вчера, преглеждайки един стар брой на National Geographic разбрах каква е работата с котките.

Котките, които обитават къщата музей на Хемингуей имали по 6 пръста на предните си лапи Потомък са на една шестопръста котка, която някакъв моряк подарил на писателя. В сайта на музея има снимки на някои от животинките, както и обяснения за  това как се грижат за тях. Имената, с които са ги кръстил, са просто убийствени

Днес с изненада разбрах, че в Полша имало скандал около култово лигавото детско филмче “Телетъбис” .

Лилавото човеченце, разбирате ли, било от мъжки пол, а носело червена дамска чанта. Сиреч - има съмнение, че е гей и това може да се отрази върху психиката на дечицата, които гледат филмчето. Освен това и Мечо Пух бил гей, щото приятелите му били все от мъжки пол…

Сега чакам да ми кажат, че Пипи е лесбо заради дружбата си с Аника. Всъщност цялата работа с чая и бисквитите е с една единствена цел - да я подмами и да се възползва от нея…А пък за Червената шапчица…там само като си помисля за какви извращения иде реч…и тръпки ме побиват

Тъкмо това си мислех днес на път за работа когато за пореден път се спънах в една стърчаща плочка по бул. “Васил Левски” (има някаква магия в тия плочки, тъкмо си мисля че съм научила къде са неравностите и хоп - някоя изкача и ме изненадва)…

Та, тъкмо си мислех как искам да живея в нормален град, където да мога да вървя по равен и чист тротоар…когато открих в любимата ми градинка до Парламента забелязах странни кръгли стикери по земята. Отначало не се загледах ама после стъпих върху един, на който се оказа изобразено кучешко л***но. Оказа се че са част от кампанията на “За Града” - “Вкарай малко мисъл в този град”. Свежо е и с нетърпение очаквам другите прояви на кампанията. Дано повече хора да ги видят и да вкарат мисъл, че и действие. Не можем вечно да се правим, че не ни влиза в работата нищо, което е извън входната врата на къщата ни, нали?

Място с потенциал да поизмести в сърцето ми вече поизтъркалия се и твърде вдетенен Apart:mental.

Днес пих два странни чая (чийто съставки не бих могла да повторя дори да ми опрете пистолет в слепоочието) - Йоги Женски и Йоги Ямайка се казваха (ако на някого това му говори нещо). Ядох и морковена торта, която всъщност не знам как я бяха направили, ама не си личеше че има моркови някъде в съставките.  Плюс това хвърлих око (даже две…няколко пъти) към свежарския сандвич със сирене, кашкавал и ръжено хлебче - съчетал в себе си красотата на не-сложните вкусове и аромати (няма как, следващия път ще се опита).

Музиката е домашна - или поне това което слушам напоследък - размазващо латино. Има свежарски моменти в интериора - като тоалетната например - стените и са облепени със скици на човешки фигури.И има едно такова огледало което те прехвърля в друг свят…сигурно заради ъгъла под който е поставено.

А и едно и от най-хубавите неща е че в съседната галерия можеш да си направиш сам свещ и да я подариш на някого. Просто се обаждаш да ти приготвят материалите и яхваш музата:)

Колко малко му трябва на човек…

Тази седмица ми е много странно отнесена.

Ходя си така из улиците, като напушена, приятно разсеяна и сякаш в тон с това марихуаната е “Топ новина” на седмицата в някои  ежедневници.

Топ новина 1: На последната страница на “24 часа” - снимка на стрък марихуана, високо около 2 метра със звучното име “Пич Джойнтчо”. По непотвърдена информация местните тинейджъри полагали изключителни грижи за него и едвам го опазвали да не се употреби по предназначение:) Та растението, милото, било станало част от задължителните за посещение обекти в старата част на Несебър - да му се ненадяваш! 

Топ новина 2: За дядо поп от някакво Благоевградско селце, в чиито обор за пореден път открили 75 кила марихуана! Той отрекъл да е ползвал и разпространявал тревата. Видите ли - баба попадия си садяла лековитото растение за да си лекува болките в колената (много ми е интересно как точно се лекуват - като я пушиш или като си правиш компреси).Дотук всичко звучи добре ако не беше незначителния факт че баба попадия била починала пред два месеца. А попа си къта баличките с трева…сигурно за спомен…А и не бил извършил грях, казват от визшето духовенство, не бивало да го притесняваме сега, защото бил разстроен заради съпругата си.

Право си е. Да не му е лесно на Божия служител да си изкарва по такива не особено законови начини доходите?!

Топ новина 3: Застрахователен служител хванат да пафка по морето ( и това ако е новина:))

Трябва да се направи най-сетне нещо за тази марихуана. Що за куриоз - 1000 лева глоба ако те хванат. Сега всички си пушат и какво…

Защо не излезе този бизнес на “светло”? Да станем една малка “Холандия на Балканите” …ех, тогава всички ще са доволни (защо ли;)).

Съвсем откровено и безпристрастно ( тъй като не съм й фен)- въпреки че марихуаната си е вид наркотик, въпреки че предизвиква пристрастяване и има странични ефекти (и макар че може да се използва като лекарство ) - смятам, че България по-скоро би спечелила от легализацията й.

Нали все се чудят нашите министри откъде да чопнат парички, кой данък да вдигнат. Ето ти решение - марихуана с акциз - и народът щастлив и хазната - пълна.

Какво му трябва на човек:)