Вила Вилекула

Случвало ли ви се е някога да се намирате на ръба на собственото си съзнание. Да знаете къде сте, но да не сте там.  Много странно, но хубаво и доста креативно според мен състояние. Някак си успяваш да се отделиш от конкретностите на материалното и да осъзнаеш неща, които колкото и да са очевидни, остават скрити зад дребните ежедневки.Вчера докато седях, гледах морето и слушах Chambao видях…

Тя седи на дървена пейка в Морската градина. Облечена в черна рокля с триъгълно деколте, стил “Мерлин Монро”. С наниз червени топчета на врата и ромбоидни сребристи обеци. Гледа морето, поглъща го жадно с очи, сякаш иска да се разтвори в него. Облеклото и странно контрастира с лежерните шарени дрехи на туристите, които се щракат с фотоапарати и телефони наоколо. Усмивка. Друга усмивка…Може би затова я гледат странно. Седи и гледа отнесено хоризонта, с дебела книга в ръка. Та кой ти чете книги на морето. То е за “Блясък” , “Космо” и други жълти издания. Мисли, може би за хиляди неща. За бъдещето. За миналото. За ролята си…за това как я виждат хората отвън. За това,че може би само и единствено тя знае каква е отвътре. Дали наистина е това което е, или всичко е някаква представа, насадена от книгите.Образ, който не съществува.Коя е тя?

Отговорът се разми в очертанията на подсъзнанието ми. Някой ме търсеше по мобилния…

- Свестните мъже не се срещат на всяка крачка…

-Значи трябва да се ходи по-често пеша!

Ако продължават да назначават още мениджъри няма да има кого да менажират.

И ще настане голяма менажерия

Може би под влияние на факта, че тази седмица всяка от вечeрите ми завършва поне с “едно малко” , вдъхновението често идва и ето ти нова дума.

След като заведенията, където се продават сладки неща се казват сладкарници, то там където сервират коктейли не е  ли логично да се казват

коктейлници

Логично е! Нали?

В този хубав мокър ден излязох да се поразходя из София.

По пътя си срещнах кутия шоколадови трюфели. Любовта ни явно бе взаимна, защото се оказа че са оставили следи по мен.

После открих, че има “Бейлис” с комплект чашки от млечен шоколад.

Чудя се как ли ще вървят двете заедно

Днес направих следното велико откритие:

Търсейки близо 5 минути в кое меню на Excel, по дяволите, се намират знаците за неравенство (“<” и “>”) и прозрях…че всъщност се намират на клавиатурката…долу вдясно

Мъдрата мисъл на деня - обяснение защо съм си сменила скин-а на блога:

“Ми той старият нещо изчезна, затова си го смених”

Такива ми ти работи…

*Бележка под линия: Напразните усилия на мoят блокирал от напрежението днес мозък да мисли дадоха тез хм…”свежи” резултати

Светът наистина е малък…

Винаги срещаш съвсем случайно приятелите си на най-неочакваните места…

Хубавите неща се случват точно когато най-малко ги очакваш… 

В това има нещо много успокоително и усмихващо

Няколко разговорни от днес:

Говоря с един приятел французин, който е в Доминиканската република.

- Ходих на клуб онази вечер - казва.

-Предполагам е имало много хубави момичета - предполагам аз.

- Не бях виждал толкова много пластични операции на едно място - отвръща

***

Оплаквам се на една приятелка, че не мога да се самонакарам да ида да плувам и тя отвръща:

- Ако имах време и бански щях да дойда с теб. Но нямам, за съжаление…

***

Мрънкам, че в Скайп няма емотикон, който да показва че отиваш да се къпеш. Момчето, с което говоря, мъдро заключва:

-Е, тогава това би било не емотикон, а еротикон

“Той не е тъп, просто мозъкът му не е трениран да мисли.”