Вила Вилекула

Това че блогът се скапа е просто логичния завършек на една отпуска, през която повечко се напрегнах, отколкото се отпуснах (значи беше “напреганка” , не “отпуска”).

Прекарах 6 дни във Варна и не стъпих на плаж.

Различни по същността и калибъра си гадости се случваха на близки хора.

Уф, добре, няма да мрънкам. Квот било, било, в хороскопа на”Стандарт” пише, че “лъвовете излизат от черната дупка, в която са били през последните 2 години, 2 месеца и 15 дни” (горе-долу и аз така си ги изчислих ) .

Поех дълбоко въздух и започнах чинно да възстановявам публикациите в блога. Засега нямам идея как да направя фокуса с коментарите, но някой по-грамотен от мен знае - welcome да ми обясни.  Защото ми е наистина мило за това, което са казали хората…Благодаря ви, хора, и да знаете, че дори да не успея да ги възстановя коментарите, пак ще си ги помня и обичам

Отпивам бавно от зеления чай с кокос, който си купих днес от Магазинчето за време и чай (на Княз Борис I 65, ако още не сте го посетили).Слушам Sueno Y Muero  (тук някой да помогне, че испанския ми хич го няма). Вея си с огромното ветрило, което Катето ми подари за рожденния ден.

Затварям очи. Нищо не разбирам от текста, може би само ” pensando en tus besos”.  Представям си  плаж. Вълни  и  целувки.  Пълна хармония и красота. Само да можех да видя лицето на този мъж…

Винаги досега съм си мислела, че важните неща в живота ми се случват ей така, сами се разплитат и подреждат.

Така се получи със следването ми - мислех,че ще уча в София, за една вечер реших и отидох да се запиша във Варна. После, когато трябваше да дойда в София го реших за един уикенд.

Обикновено упражнението е - сядам и си разделям листа на две - за/против. Задавам си въпроси. Питам хората (даже ми се смеят че съм правела твърде големи проучвания - ми кво пък, искам да знам). Но в крайна сметка - накрая се вслушвам в това, което ми казва интуицията.

Така направих и днес. Трябваше да взема важно решение свързано с работата. По едно време ми стана зле - толкова много се бях забила да го мисля. А той отговорът бил лесен. Сега ми е по-леко.

Дано не забравя защо реших това. Ето това е върешната мотивация

Какво е истинското приятелство и има ли място цинизмът в него?

Днес получих доста свеж подарък на една пресконференция. Фирма, която разработва жилищен проект в София ни подари…саксии с петунии. На фона на бозавата история с традиционни подаръци за журналисти (химикалки, чашки, тефтерчета, бутилки със алкохолно съдържание) това си беше някак различно и СВЕЖО. И на светлинни години далеч от представата ми за “подкуп” - хи-хи

***

След гледането на “Парфюмът” започнах все повече да се замислям,че пропускам голяма част от сетивните си усещания напоследък. А те понякога са повече от прекрасни - дори София може да ухае хубаво. Тези дни, привечер след дъжда градът е с аромат на липов цвят. Толкова е СВЕЖО и хубаво

По принцип обичам животните. Кучетата в това число.

Представям си някой ден да имам хубаво куче и да се грижа за него. Мразя когато някой каже, че кучетата били по-глупави от котките и прочие.  Просто са по-различни.

Защо тогава, без да съм агресивна и без да мразя по някакъв начин кучетата, винаги когато видя едно от онези дребни , слабогърчави същества, които също се причисляват към кучешкия род (тип пинчери) изпитвам ужасен порив на неоправдана агресия? Истината е че ужасно много ме е страх да не ги настъпя, защото са толкова малки. И освен това ме нервят ужасно, защото явно повечето от тях искат да компенсират дребния си ръст със злобен лай. Та - за да няма инциденти, просто гледам да ги избягвам животинките…иначе просто като се приближа и си представям как ги ритвам като футболна топка (ох…ужасно звучи, знам, работя по въпроса …)

Снощи като се прибрах от работа не ми се спеше и си пуснах някакви серии на “Sex and the City” , още от първия сезон. Симпатично сериалче,  макар и малко твърде американско и леко наивно на моменти. Та, един от епизодите (The bay of the married pigs) се разказва за женените и single (ох, не се сещам за български еквивалент…което е лошо) хората. Обсъждаха как като срещнеш женени приятели и им кажеш че си single, те ти хвърлят този  “poor single  you” снизходителен поглед. А точно ден преди това с Пецата си говорихме как една обща приятелка я срещнала и и казала че е бременна във втория месец, гледайки я през цялото време с поглед тип “ох, горката тя няма сериозна връзка и скоро няма да ражда”. Въпросното момиче се омъжи за “голямата си любов” (момък, който още преди да се оженят я беше завел да дои кози на село), които леко я води за носа. Та - типична картинка на еснафско щастие.

Тъпо е някак си да те гледат все едно си малоумен, недоразвит или нещо повреден, щом нямаш сериозна връзка. Като се замисля и аз как почти бях се омъжила преди 2 години, почти бях свикнала с мисълта за това и изведнъж - всичко се обърна за 1 ден. Случва се, трябвало е да се случи, не съжалявам. Само понякога ме е яд, че все по-трудно ми е да правя компромиси със себе си. Значи ли че това, че нещо не ми е наред, обаче?

Цялата минала седмица се самообвинявах за факта,че няма да гласувам на изборите за евродепутати.

Резултатите, както и предполагах са разочароващи. Сигурно и аз имам вина за това, че ДПС и “Атака” ще правят сеири след някой друг месец в Брюксел. Не ми се ще да си го представям.

Избирателната активност била ниска…Аз лично гласувах вот на недоверие на тези избори. Как да вярвам на някакви си хора, които лъжат избирателите с кебапчета и чалга. Как да застана зад корумпирани лица или кариеристи и да ги подкрепя да ни представят страната пред Европа. Сигурно има и свестни хора сред кандидатите…Надявам се не всички да са като Слави Бинев. Макар един вътрешен глас да ме кара много да се съмнявам.

В изборното студио на БТВ бяха поканили фолкпевицата Камелия, която си развяваше гърдите в едър план. И за пореден път се убедих, че се задушавам от всепоглъщащата пошлост и простотия в моята мила родна страна.

Колкото да ми е тъжно да го кажа - напоследък все по-често се замислям “защо живея тук”. Скоро отговорът - “защото обичам България” няма да важи…

8 ми март противно на моите очаквания се оказва доста спорен празник напоследък. Явно, една група хора смятат че трябва да го заклеймят като част от соц-а и да го зачеркнат от календара.  Доста глупаво виждане според мен.

Спомням си как разглеждах картичките от руските pen-pals (не се сетих за по-добра дума на български, кореспонденти може би) на майка ми и на тях имаше разни такива с цветя и осмомартенски пожелания. Ставаше ми мило да ги гледам…

Но не знам дали 8ми март е празник. Не защото е наследство от комунизма или защото, както днес някой ми подхвърли “е ден на майката” ( а ти си още момиче, следователно не бива да го празнуваш). А защото е някак си тъжно че повечето мъже се сещат да ни подаряват цветя предимно (да не кажа само) на такива празници.  Че през повечето време ние работим наравно с тях (няма да казвам повече, за да не ме обвините във феминизъм ;)  ). И никой не се сеща за това че сме нежния пол и прочия и прочия.

Всъщност, колкото и да ми е мъчно, като гледам в България работата с “нежния” пол е доста объркана. Дано да греша, ама като че ли познавам повече жени, които са по-мъже от господата…

И все пак без да се впускам в тази тема…да пожелая на всички “мъжки момичета”  силата на красотата и умението да я използват за да направят света около себе си малко по-добър

Започвам кампания под надслов “Не на терора с лентичките “Не сте сами”

Правя го, не защото съм безчувствена и не подкрепям медиците в Либия (макар че ако трябва да бъдем честни - изобщо не съм сигурна че са невинни).

Правя го защото смятам, че да трупаш активи (под формата на имидж) и пари на гърба на няколко нещастни човека и бездействието на десетки политици е цинично.

Мисля, че лентичката “Не сте сами” поругава българския флаг и го принизява до статут на не особено добре издържано в графично отношение лого.

Омръзна ми всички сайтове, които посещавам да са са нацвъкани с банери “Не сте сами”. Всички водещи по телевизията (колкото и рядко да ми се случва…все гледам по малко) да са с лентички “Не сте сами”. Всички вестници (особено “Стандарт” гррррррр) да са пълни с публикации как на някой му хрумнала поредната гениална идея да си турне лентичката ееееей толкова огромна незнамкъде си.

Не искам да пия прясно мляко  със символ “Не сте сами”, не искам да ям салата с лентичка, не искам лепенки, плакати, отказвам да пазарувам в магазини с витрини “Не сте сами”. Добре че си пия кафето без захар, че ако трябваше да си сложа от пакетче с надпис “Не сте сами”…леле! А мартеницата “Не сте сами” просто преля чашата! Възприех го като гавра с хубавата българска традиция

За мен всичко това е психотормоз, от който някой обаче явно вади добри пари.

Затова казвам НЕ НА ЛЕНТИЧКИТЕ !