Наистина ми е тъжно, че трябва да го изоставя, но просто не бих могла да понеса блогът ми да се срине за трети път. И да гледам празна страничка.

Новият адрес е: http://vilekula.wordpress.com за тези, които обичат да ме четат.

Надявам се, че администраторите на bloghub няма да изтрият този блог, тъй като все още имам нужда от него.

До скорошни срещи на топъл шоколад ( той остава все тъй сладък, само се местим в дънера на друго дърво )

Ето ги и тях:

A sort of fairytale  - повечко снимки, отколкото писанки. Много хубави при все това

Funky colours - още един по-скоро визуален отколкото описателен блог на един малдеж от Бургас

Зелената вещичка, тип “Фея”  - с това момиче се запознах на едно интервю за работа, после случайно намерих блога и в нета. Светът е малък, ама съвсем наистина.

Свърталището за чорапи  - увлекателно:) Спечели ме с една статия за моловете (ех тези професионални изкривявания…)

Галерия на усмивките - в момента бих го описала като “приключенията на едно дребосъче на американска земя”

Такива ми ти работи…и още има, ама айде на порции, да не присяда

Прекарах 6 дни във Варна и не стъпих на плаж.

Различни по същността и калибъра си гадости се случваха на близки хора.

Уф, добре, няма да мрънкам. Квот било, било, в хороскопа на”Стандарт” пише, че “лъвовете излизат от черната дупка, в която са били през последните 2 години, 2 месеца и 15 дни” (горе-долу и аз така си ги изчислих ) .

Поех дълбоко въздух и започнах чинно да възстановявам публикациите в блога. Засега нямам идея как да направя фокуса с коментарите, но някой по-грамотен от мен знае - welcome да ми обясни.  Защото ми е наистина мило за това, което са казали хората…Благодаря ви, хора, и да знаете, че дори да не успея да ги възстановя коментарите, пак ще си ги помня и обичам

Тя седи на дървена пейка в Морската градина. Облечена в черна рокля с триъгълно деколте, стил “Мерлин Монро”. С наниз червени топчета на врата и ромбоидни сребристи обеци. Гледа морето, поглъща го жадно с очи, сякаш иска да се разтвори в него. Облеклото и странно контрастира с лежерните шарени дрехи на туристите, които се щракат с фотоапарати и телефони наоколо. Усмивка. Друга усмивка…Може би затова я гледат странно. Седи и гледа отнесено хоризонта, с дебела книга в ръка. Та кой ти чете книги на морето. То е за “Блясък” , “Космо” и други жълти издания. Мисли, може би за хиляди неща. За бъдещето. За миналото. За ролята си…за това как я виждат хората отвън. За това,че може би само и единствено тя знае каква е отвътре. Дали наистина е това което е, или всичко е някаква представа, насадена от книгите.Образ, който не съществува.Коя е тя?

Отговорът се разми в очертанията на подсъзнанието ми. Някой ме търсеше по мобилния…

Иначе е забавно, ситуацията ражда доста лафове, като “Хайде да ходим до фе-ка (Фестивалия комплекс), който е близо до фе-калното море”, “Хайде да поизлеем малко “Тоалетно пате” в морето и после да гледаме как хората плуват по гръб”, “Я, на тази табела до плажа пише WC, явно всички знаят, че е морето е замърсено”.

Което е най-любопитно, Южният плаж на Варна, който според медиите е “официално затворен”, изобщо, ама изобщо не е затворен. Плацикат се хората като невидели. И на Южния и на Северния. Така че не се изненадвайте ако след няколко дни пише по вестниците, че хиляди туристи и варненци страдат от стомашно-чревни неразположения и кожни раздразнения, след като са се къпали в моренцето.

Скрита лимонка със значение на лесбийка.

Сега чакам да бъда обявена в нехуманно отношение и дискриминация.

Винаги става така - когато се извие опашка пред дамската тоалетна, момичетата без много да му мислят се насочват и към мъжката. Тогава, питам се, защо просто не правят дамските тоалетни с два пъти повече кабинки от мъжките примерно…това може би би решило отчасти проблема

И докато съм на тази не толкова приятна тема, да споделя най-абсурдното нещо, което ми попадна напоследък.

Списание “Ютилитис”

Тема на броя: “Обществените тоалетни и бизнесът”

Просто щях да умра при това заглавие, но ме чакаше нова изненада. Открих че има “Световна тоалетна организация” ( и World Toilet Summit и World Toilet Day ;)), а от страниците на списанието председателят и гръмко обясняваше, че “тоалетната е свещено право на всеки жител на планетата”.

Такива ми ти работи…

Вълни.

Коктейли на плажа.

Животът offline е прекрасен

***

Влади обяснява особеностите на своя нов автомобил:

При мен педалите са обратни!

Решихме за всеки случай да се обадим в “Бърза помощ”, защото не знаехме дали жената не е наистина зле.

Разговорът протича горе-по следния начин (представено само от наша страна, сетете се сами за отговорите отсреща)

-Ало, добър вечер. Намираме се на “Васил Левски”, близо до сточна гара, тук на тротоара лежи жена…Не мърда…Не е контактна…Да, не знаем какво и е…Може да е пила…Няма ли да дойдете - все пак това е доста близо до вас…Не, не можем да определим, не сме специалисти…Размърда се, но не знаем какво може да е пила…Кога  да ви очакваме…Номерът ми е 088XXXXXX…Ок… В общи линии казаха че ще дойдат ако и когато решат.

През това време жената се размърда (очевидно беше доста пияна). Успя да седне и дори ни изфъфли, че иска цигара. Обяснихме и, че сме викнали “Бърза помощ”, при което тя ни изгледа с насмешка и каза с най-горчивата усмивка, която съм виждала наскоро: “Ха, каква “Бърза помощ” бе, тия са “Смъртна помощ” .

Не искам да съдя никого, защото знам колко тежка е тази професия, как лекарите са нископлатени и сигурно в този спешен център получават по стотици подобни обаждания на ден. Само че, не мога да не се запитам как точно успяват да преценят кое наистина е спешно и кое може да мине без да се ходи, между другото Защото ми се беше случило (този път във Варна, отново на метри от Окръжна болница) да звъня в “Бърза помощ” заради възрастна жена, която се задушаваше. Tе най-спокойно ми обясниха да се обадя на личния и лекар. Когато се свързах с него ми казаха, че “няма как  да излезе, защото има приемни часове”.  Слава Богу, жената се оправи, но аз само се моля да не се случва нещо сериозно, че не знам дали ще съм от късметлиите, при които “Бърза помощ” ще реши че си струва да иде.