Вила Вилекула

Отпивам бавно от зеления чай с кокос, който си купих днес от Магазинчето за време и чай (на Княз Борис I 65, ако още не сте го посетили).Слушам Sueno Y Muero  (тук някой да помогне, че испанския ми хич го няма). Вея си с огромното ветрило, което Катето ми подари за рожденния ден.

Затварям очи. Нищо не разбирам от текста, може би само ” pensando en tus besos”.  Представям си  плаж. Вълни  и  целувки.  Пълна хармония и красота. Само да можех да видя лицето на този мъж…

Не обичам да пия много чай. Може би е наследство от майка ми, според която чай се пие само ако те боли гърло.Или пък всъщност - не че не обичам, просто нямам навик да пия. Но пък нали навиците са затова - да се създават.

И ето, днес  се престраших да ида в магазинчето за чай. След като подуших почти всички прекрасни чайове на едната лавица (Йоги, черен с шоколад, бял, зелен с жасмин и прочие) си купих малко зелен с кокос (странно, никак не обичам кокос, но този чай ухаеше абсолютно вълшебно).

Заедно с чая си купих и една малка бяла лъжичка, много симпатична. Но възниква проблем - нямам хубава тенекиена кутия за чай Миналата седмица в магазина за 1 евро на “Раковска” открих жестоки кутии - бели с ярко зелени капачета и надписи Coffee и Tea. Както можете да се досетите - взех си само кутия за кафе и сега ме е яд ужасно…защото няма вече такива :(  Някой да има идея къде се продават закачливо-симпатични кутии за чай които не са целите в китайски йероглифи (нямам нищо против братския китайски народ, просто не ме кефят тези кутии)?

А иначе като се замисля може би най-хубавия чай, който някога съм пила беше хималайския в Апарт:ментал А, и чаят с масала и мляко на Ануки, който пихме преди тя да си тръгне от Варна през лятото на 2004-та.

Искам след време да се обърна назад и да имам повече хубави спомени с чай

Просто не издържах пред красотата на това заглавие.

Трябва да го пост-на:

“Митко Пайнера става ГЕРБ-ер”

За съжаление май гербера увяхна много бързо

Искам да се забранят всички рожденни и именни дни до края на месец август!

Ма на какво прилича това - вчера един рожденник, днес още един и двама именници.

Може ли само изкушения.

Шоколадчета After Eight и пияни вишни и таралежки.

Кой може да им устои? Аз защото не мога.

Ммммммм Да са живи и здрави колегите

- Свестните мъже не се срещат на всяка крачка…

-Значи трябва да се ходи по-често пеша!

Днес докато се разхождах близо до НДК видях група тийнове-чернодрешковци (по-скоро пънк отколкото метъл настроени).

Една девойка водеше момъка си на верижка за куче.

И той очевидно се кефеше.

Кучешки живот, а

Винаги досега съм си мислела, че важните неща в живота ми се случват ей така, сами се разплитат и подреждат.

Така се получи със следването ми - мислех,че ще уча в София, за една вечер реших и отидох да се запиша във Варна. После, когато трябваше да дойда в София го реших за един уикенд.

Обикновено упражнението е - сядам и си разделям листа на две - за/против. Задавам си въпроси. Питам хората (даже ми се смеят че съм правела твърде големи проучвания - ми кво пък, искам да знам). Но в крайна сметка - накрая се вслушвам в това, което ми казва интуицията.

Така направих и днес. Трябваше да взема важно решение свързано с работата. По едно време ми стана зле - толкова много се бях забила да го мисля. А той отговорът бил лесен. Сега ми е по-леко.

Дано не забравя защо реших това. Ето това е върешната мотивация

Днес ходих да купувам букет на една колежка, която имаше рожден ден.

Докато седях  в тясното павилионче за цветя пред Театър 199 си мислех.

Колко е хубаво да си продавач на цветя.

По цял ден се намираш сред някакви невероятно пъстри и уханни творения на природата (не знам защо, но винаги се удивлявам като гледам как изящно са създадени цветята ).

После, взимаш тези цветя и се опитваш да ги съчетаеш така, че да казват нещо. Да носят послание. Да говорят на човека, за когото са предназначени през малкото оставащ им живот…

Заедно с тези цветове и аромати, ти подаряваш красота и емоция. Колко ли е хубаво да съзнаваш това. И да го правиш ден след ден!

Обаждам се на едни приятели онзи ден и чувам

“О, добре сме. Намираме се в болницата в Малко Търново”

Хм, казвам си. Какво се е случило? И защо са в болница? Дано не е сериозно…

Оказва се, че в Малко Търново болницата се помещава само на първия етаж на сградата, а отгоре има хотелски стаи.

Това в случай, че пътувате натам и ви се наложи

Ако продължават да назначават още мениджъри няма да има кого да менажират.

И ще настане голяма менажерия