2nd
August
2007
Може би под влияние на факта, че тази седмица всяка от вечeрите ми завършва поне с “едно малко” , вдъхновението често идва и ето ти нова дума.
След като заведенията, където се продават сладки неща се казват сладкарници, то там където сервират коктейли не е ли логично да се казват
коктейлници
Логично е! Нали?
1st
August
2007
“Капитал” бе избран за Superbrand.
Когато за пръв път чух за брандинг в АИЕСЕК много ми хареса идеята.
Когато ми я обясниха, попитах “Не е ли по-добре като основа да започнем да изпълняваме поетото обещание към клиентите си и след това да се бием в гърдите че сме по-по-най”. Тогава ми се изсмяха и избълваха срещу мен обичайният поток от безмислени заучени думи, който идваше да рече “абе зарежи, нека сме велики, пък за изпълнение на поети обещания ще мислим после”.
Не знам какъв се очаква да е brand promise-а на Superbrand, ама искам да вярвам, че “Капитал” ще изпълни обещанието си да дава качество на читателите. И да се развива към по-добро, което, при липса на сериозна конкуренция е доста трудно според мен. 
Добавено на 3.08 в 00.42 ч.
В блога на “Капитал” Кандов е пуснал анкета “Ще ви липсва ли “Капитал”?
Отговорите са достатъчно красноречиви.
1st
August
2007
Напоследък опитвам все хубави и интересни коктейли.
Снощи - Карибско Мохито в “Бар на края на Вселената”
Основата е мохито, но към любимата комбинация от ром, лайм, захарен сироп и мента имаше добавенисвежи ягоди и ананас. Мнооого вкусно 
А тази вечер си направих неочаквано проста, вкусна и здравословна вечеря.
Кисело мляко+ корнфлейкс (има едни от тези обикновените- с мед и кокос) и ябълки.
И здравословното може да има добър вкус 
29th
July
2007
Земята изплезила езикот жега и копнеж
Привижда ми се дъжд
29th
July
2007
Ходихме на “Лодки” да отпразнуваме с леко закъснение моя ден-ден:)Събрахме се доста хора, макар че аз уж мислех че почти никой не е останал в София - всички са я по чужбините, я в отпуска.
Обаче - Стаси, Лина, Митко, Момчи, Краси, Цвети, Катето, Петя, Марайке и Любо -прилична компанийка се получи. Стана доста смешно , защото Петя не знаела какво е “Лодки” и през цялото време си мислела, че ще ходим на Панчарево да гребем нещо си…това в неделя в 8 вечерта
След като недоразуменията бидоха разяснени си пийнахме - кой по мента, кой по бира и го ударихме на сладка приказка, така че хич не ни се тръгваше. Хубаво си е на “Лодките” , не се чува обичайния шум на София, така че някак забравяш къде си…само да не бяха тез пусти комари (мисля че този път минах метър, но следващия - едв али ще ми простят
)
И толкова хубаво ми стана. Въпреки че бях написала в смс-а да не ми носят подаръци - всички се появиха с торбички, торбенца и торбиченца. Толкова неочаквано…
Сега съм горд собственик на още една (само че миниатюрна) кутийка за бижута, чифт странни обеци от кост с доста садистичен начин на закопчаване, зелено саксийно цвете от неизвестен вид, свещник с ароматно масло, огромно красиво ветило с йероглифи и книгата “Как да мислим като Леонардо Да Винчи”.
Ето затова не обичам да ме питат “Какво искаш за подарък?” . Най-хубавите подаръци са ми изненадите 
29th
July
2007
Погледнах си календара на блога и осъзнах че съм писала едва ли не през ден този месец. А като си помисля, че не вярвах да продължа да пиша в този блог. Виждаше ми се малко леко несериозен на фона на дългите пространни и дълбокомислени трактати на блогърите-ветерани от Блогосферата. Лошо няма де -всеки си пише както му харесва и колкото хора, толкова и стилове.Както писах и преди - не мога да пиша дълго. Но се пристрастих
И се уплаших да не ме обземе някаква форма на графомания.Споделих с приятелка а тя мъдро заключи:
Каква ти графомания, внимавай да не те хване клавиатуромания…
29th
July
2007
Best of U2
Black coffee с мъничко сладко руло (не мога да устоя)
Камбаните на Александър Невски
Мисли за това, че имам един верен приятел вече 9 години.
Усмихнат старт на деня 
28th
July
2007
Този интересен тест, публикуван от Вени ме изкара, че съм всъщност на 18 години…
Ех, мечтии…
А, и голямо успокоение - щяла съм да умра на 80.
Каква файда като няма как да съм пак на 18 
27th
July
2007
Плажно масло беше най-странният подарък, който получих за 25-тия си рожден ден. Изборът на подарък бе наложен от сериозното слънчево изгаряне, което получих на джип-сафарито в Боровец (абсолютно автентичен селскостопански тен на потник си нося
).
Останалите хубавинки бяха:
Огромен пъзел от 1000 парчета - картинката е с мостовете на прага. Искрено се надявам да посетя града наживо, преди да съм успяла да го наредя.
Mp3 Player - е, няма IPod , какво да се прави, но и Samsung върши добра работа. Най-хубавото е, че някой разсеян китаецбеше сложил 2-гигабайтов плеър в кутия за -гигабайтов. Така че получих бонус 1GB памет 
Лампа с абажур от кожа от “Дар за горене”. Прекрасно, сега само трябва да намеря течен парафин за да я мажа редовно.
Шал, червен - пак от там 
Гривна - имитация на сребро и още една - кожена от Орешака.
Познавайки моята мания за бижута (която си заслужава отделен пост) приятели ми подариха дървено ковчеже (доста големичко - колкото малка дамска чанта) за бижута. Плюс един чифт прекрасни обеци, разбира се (може би 100тния чифт) и едно такова висящо водно конче, което си закачих на абажура.
Слушалки ми подариха, но днес вече успях да ги скапя - този път китайците не се бяха постарали много.
А, да не забравя металическите моливи и скицник с 12 листа във формата на картички - доста мило и оригинално от страна на Асето и Мо.
И много усмивки, очаквани и неочаквани смс-и и обаждания и пожелания!
27th
July
2007
“Капитал” пише за лудницата около последната книга от поредицата за Хари Потър.
Наистина не мога да ги разбера тези хора - какво толкова - просто книга,нужно ли е такава масова истерия, да се тълпят по книжарниците и прочие.
Аз съм чела две или три от книжките на английски (мисля че беше Harry Potter and the Order of the Phoenix, Harry Potter and the Gobblet of Fire и Harry Potter and the Chamber of Secrets). Верно, стилът е увлекателен, историята - интересна, но чак пък толкова…
Още повече че в България англоезичното издание се продава на (безбожната поне според мен) цена от 50 лв. Не знам как се харчи, но определено не е за всеки джоб
А да си купуваш преводи със съмнително качество…