Вила Вилекула

Измислянето на добри заглавия е изкуство, защото не захапе ли читателя кукичката на заглавието, значи сме го изтървали.

Има дни, в които измислям заглавия с лекота и други, когато това е най-непосилното нещо на света.

Малко ми е тъжно за колегите от “Пари” , защото имат ужасяващия навик да слагат заглавия от по 3-4 реда, с огромни думи,  които просто изморяват читателя и го отегчават още преди да е прочел заглавието докрай. Пример от днешния брой:

“Чугунолеене показва как се закалява печалбата”

Много страстоубийствена дума е това чугунолеене, би казал бившият ми шеф

Но, очевидно писането на дълги-предълги заглавия е на мода, защото във в-к “Струма” просто като прочетеш заглавията няма нужда да четеш текста. Всичко е казано вече!

“Ексдиректор на училище заряза даскалъка и подкара фадрома на мраморна кариера в Гърция за 1200 EUR на месец”

“Зам. председателят на парламента д-р Петър Берон загуби пари, документи и дебитни карти в гората, младежи ги върнаха в полицията на Разлог”

“Още 70 шивачки се предадоха и влязоха в цеховете на “Пиринтекс”, които остават блокирани, 640 се подписаха в подкрепа на искането за увеличение с 80 лв. на заплатите, само 70 за 60 лв.”

и култовото:

“Кон скочи на капака на автомобил в движение, 23-годишна дама изпадна в шок, спътникът й леко ранен”

Мда

В редакцията на “Труд” имало колона с най-разни куриозни и идиотски заглавия. Е, аз няма къде да я сложа тази колона, но пък мога да споделям любимите заглавия - така и така - това ми е работата.

За днес фаворит ми е бисера на “Стандарт” по повод един от моловете във Варна:

Три небостъргача щръкват във Варна (цитирам по памет)

Има неща, които никога няма да разбера.

Като например да си качваш краката по таблото на автомобила.

Лято. Жега в центъра на София. Лъскава черна кола с претенциозен собственик.

Радост за окото, примерно…

Почти…

На хубавото черно табло стърчи крак!И това е гледка, която се среща доволно честичко напоследък.

Да, ок…горещо е разбирам. Сигурно е мит този крак.

Обаче ми е селско. Миризливо и грозно, ше ма извините…

Последният ми уикенд мина под знака на пътуванията. Изчислих че за три дни съм навъртяла към 700- 800 км по пътищата на родината.

Маршрутът беше:

Петък , 13.30ч. - пътуване до Боровец

Събота, 13.00ч. - джип-сафари в Боровец

Събота, 15.00ч. - отпътуване за София

Събота, 18.00ч. - отпътуване за Велико Търново

Неделя, 8.30 ч. - отпътуване за Троянския манастир и Орешак

Понеделник, 8.45ч. - пътуване В.Търново-София  (което беше не 3 а 4 часа, поради факта, че ремонтират Лъвов мост)

Поводът да съм на Боровец, беше нещо като мини-семинар, организиран от Colliers , които бяха решили да поканят 20тина колеги журналисти и да ни обяснят някои основни неща за пазара на имоти. Похвална инициатива Съчетана с екстремно изживяване - джип-сафари през гората. Добре че бях в закрит джип, защото имаше и колеги, които нямаха това щастие, а на моменти бяхме твъърде близко до природата ;)  Стигнахме до едно място, наречено “Черната скала”, от което уж едно време хвърляли комунисти. Невероятно красиво и спокойно, както може да се види тук.  Трябва май по-честичко да ходя на такива места.

В неделя пък осъществихме дълго плануваното посещение на Троянския манастир. От там съм малко разочарована, тъй като не даваха да се правят снимки, дори в двора (а беше красиво). Затова пък на Орешака разгледахме всички палати с изложени предмети - от казан за ракия до много интересни китайски статуетки, издялани от корени, които бяха дарение на колекцията.

На връщане обядвахме в непритенциозно крайпътно ресторантче, а жегата в колата борихме с отворени прозорци и циганска (натурална и оригинална:) ) музика. Не искам да си представям как сме изглеждали отстрани

…остаряваме бавно,

неусетно почти,

много видимо аз

много видимо аз

по-невидимо ти…”

Тази песничка съм пяла едно време когато още съм се возела в детската количка.

Мдам, времето си тече и това си е факт. Факт е и че преди около 9125 дни и 219 000 часа съм излязла на бял свят. И още от тогаз - на инат съм оживяла.

Четвърт век е сериозна работа. Но именно защото е сериозна, не мисля да вземам тази възраст толкова навътре:)

Да ми е честито и мерси на всички за смс-ите, подаръците и обажданията

Днес установих следното

The little black dress, makes a big difference.

Днес носих съвсем обикновена фланелена “малка черна рокля” на H&M. Без каквито и да е декорации.

И въпреки това ефектът беше близо до “wow” -просто класиката си е класика, дори в най-опростения и евтин вариант. Знам, че е клише, но днес наистина осъзнах - хубаво е човек да има няколко такива “вечни дрехи” в гардероба си. Правят нещата някак по-стилни

Днес беше сменен министърът на правосъдието - появи се една дама с доста селско излъчване - Миглена Тачева.

Не искам да съм предубедена, обаче още в самото начало тази жена ме настройва против себе си.

В интервю в емисията на БТВ в 19 часа днес, жената побърза да се изфука, че вече се срещнала с главния прокурор за да движи въпроса с медиците в Либия.

Excuse me, ама аз ли съм глупава, или това преоретизиране е мааалко странно? Нима медиците са най-важния проблем на българската правосъдна система? Всичко друго върви по мед и масло, нали…

Само на мен ли ми се струва, че тази извратена история и далавера с медиците започна да взима застрашително големи размери.  Колеги от БТВ , моля ви, недейте прекалява. Вече втори ден във вечерните ви емисии се говори почти само и единствено за МЕДИЦИТЕ В ЛИБИЯ

Цялата история с блогърите и МВР ме накара да се замисля колко е хубаво, че все пак в тази абсурдна държава има хора, които са способни да погледнат малко извън собствената си паничка и да се обединят около една идея и кауза.

Хубаво е, че ги има, защото това е тъй нареченото ни гражданско общество. Надявам се са много повече от хората, които са в списъка с реакциите на тази грозна проява на полицейщина.

Само че какво следва? Отговор или някакво официално становище от страна на Министерство на вътрешните работи липсва, не вярвам и да се получи. Всички ще си мълчат като бити задници най-малкото по три причини: първо - според мен за тях случилото се е няк’ва дреболия, а тия блогъри ще млъкнат скоро кат видят, че вече никой не им обръща внимание; второ - защото според мен случилото се илюстрира колко неграмотно са се отнесли органите на реда в случая - а никой не се кефи да си признае колко е глупав, нали ; трето - лято е бе хора, следователно на въпросните господа повече от всякога не им се занимава със сложни интелектуални дейности, включващи участието на повече от 3 от и без това оскъдните им мозъчни клетки.

Та…седя си и си мисля - какво ще произлезе от цялата тази работа. Дали ще е “всяко чудо за три дни” както изрази опасение един колега? Или ще се промени все пак нещо? Когато говорих с един колега за протестите за Странджа той каза “Знаеш ли, за пръв път тези протести може да успеят да спасят парка…”  И ние, надявам се, ще успеем да спасим личната си свобода и желание да имаме мнение тук и сега в България.

Съзнавам,че с този пост може би ще обидя някои “die hard” фенове на лицето Слави Трифонов, все още подвизаващо се като водещ на едно шоу по БТВ.

По принцип харесвам хората които успяват да се издигнат и преуспеят малко или много на базата на лични качества. Въпросния Слави Тр. може и да е от тях. Харесвах шоуто му до момента, в който не се самовъзприе и самообяви за инстанция и не започна да ми дава акъл от екрана какво да мисля, какво да правя и как да живея. Стана твърде компетентен по всички възможни въпроси на житието човешко.

От тогаз гледам да го избягвам и седя и се чудя как все още има хора, които му се възхищават…Добре, че не гледам почти телевизия да се ядосвам излишно.

Как да е де - мисълта ми беше за последната изцепка на господина - а именно да си води шоуто с тъмни очила. Оки, да кажем, че го разбирам и му съчувствам че има толкова сериозни проблеми с очите, искрено се надявам да оздравее човека, ама…не мога да си отговоря на един единствен въпрос:

Кое, г-н Трифонов,  налага да водите шоуто си лично, след като имате сериозни здравословни проблеми? Нима екипът не е достатъчно добър да се справи сам? Или не сте достатъчно добър мениджър да ги управлявате от разстояние?

Един приятел шотландец казваше:

There are two types of people that wear sunglasses in a room- first type are blind people, the second are arseholes.

Замислих се много дали фактът, че Слави води шоуто си с тъмни очила е следствие само на това, че има проблем с очите. Или по-скоро че спада към този втория тип хора

Всъщност, въпреки, че блогвайки автоматично се причислявам към “черните влечуги”, както колегата с красно име Зюмбюлев нарича блогъри и форумисти мисля че може да съм спокойна, че поне полицията няма да ме подгони.

Ми дааа, в блога ми не пише нито за Странджа, думата протест дори не се среща, няма и намек към опити за подстрекателство към разни нарушаващи обществения ред неща.

И не, това не е така, защото аз не подкрепям протестиращите. Напротив - искрено им се възхищавам и смятам, че именно тези хора са част от малкото останали не-лумпенизирани граждани на нашата мила родина. И не пиша за Странджа не защото ме е страх. Просто не изпитвам желание да пиша за това.

Не изпитвам желание, тъй като в цялата тази работа има нещо ужасно изкривено, грозно и тъжно. Не стига че в Абсурдистан престъпниците си управляват страната, въртят си далаверите и са недосегаеми…ами и в момента в който мислещите, активни хора, които искат да остане нещо от България решат да проявят позиция - се почват циганиите.

Каква ти позиция, какво ти гражданско общество - това не е на мода в България, отскорошна членка на ЕС и бързоразвиваща се икономика в началото на 21ви век.

Знам че да бъдат следени блоговете и привиквани за обяснения пишешещите си е соц-практика. Но не изключвам да продължава да се случва.

Това, в което искрено вярвам и се надявам, обаче, е че тези мислещите хора са достатъчно силни и смели и няма да спрат да отстояват позицията си!

When there is a will, there is a way.

Then…Keep walking

Днес намерих на улицата мъничко врабче.

Лежеше на една страна с отворена човчица и береше душица.

Стана ми жал, но никак не знаех как да му помогна. Отместих го на тротоара, и тъй като носех бутилка с вода, го понапръсках и му налях мъничко в капачката да си пийне ако е жадно. Може би трябваше да го взема със себе си. Или може би не. Дали ще се пребори само за живота си или …

Имаше период, когато се борех за изгубената душа на един човек.  Драпах със зъби и нокти, защото вярвах, че обичайки някого, мога да го накарам да се промени, да повярва в себе си и да бъде щастлив. Беше непосилно тежко и след всички усилия се чувствах изцедена и празна.

Тогава разбрах. Не това е смисълът. Да обичаш и да съчувстваш е едно. И е прекрасно. Но всеки си има черни дупки. И те са си негови. Сам си ги копаеш и сам си излизаш. Или пък ако ти харесва си оставаш и си копаеш още.

Така че, мили мои врабчета, да знаете че колкото и много да ви обичам - не винаги мога да ви спася ако вие не искате. Просто понякога съм твърде заета да спасявам себе си